Китайски банки бавят и отказват трансакции с Русия. Започват ли санкциите да имат осезаем ефект?

Заплахата за санкции от страна на САЩ въздържа все повече китайски банки от действия, които биха улеснили търговията с Русия, което пък води до това, че хиляди руски компании, търгуващи с Китай или трябва да чакат дълго, за да получат парите си, или често се оказват в невъзможност изобщо да си ги получат.

Според пет запознати с проблема източници, цитирани от Ройтерс, те се виждат принудени да прехвърлят сметки и авоари в единствената руска банка, която разполага с клон в Китай - държавната ВТБ, в опит да продължат да развиват дейност в азиатската страна. На тях обаче често им се налага да чакат дълги месеци, за да получат приходите от сделките си.

Малко след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. руската финансова система стана обект на сериозни санкции от страна на Запада, което принуди руските банки да потърсят алтернативни пътища към източните, а чрез тях и към западните пазари. Още до края на същата тази година 90 на сто от руските банки вече разполагаха със сметки в юани в китайски банки, което им позволи да поемат глътка въздух и да продължат да оперират.

От средата на миналата година обаче банките в Китай, Турция, Обединените арабски емирства и други страни бяха подложени на силен натиск от страна на САЩ да прекратят финансовите си взаимоотношения с руски субекти и финансови институции, ако не искат сами да се окажат под ударите на санкционния режим. Очаквано, много от тях започнаха да поддават и, ако не друго, то поне да бавят плащанията към руски компании.

Акцентът логично пада върху китайските банки, чийто оборот с Русия е най-голям. Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън, която беше на дълга визита в Китай в края на миналата и началото на настоящата седмица, заяви в пряк текст, че Вашингтон е готов директно да санкционира китайски банки и компании и дори представители на китайския политически елит, ако те "помагат на руските въоръжени сили да продължават инвазията в Украйна". Своеобразен евфемизъм на "да осигуряват средства за армията".

Търговията между Русия и Китай достигна рекордните 240 милиарда долара през 2023 г., като азиатската страна купуваше петрол и газ и доставяше автомобили и машини. Очаквано САЩ взеха мерки, за да затегнат това кранче.

Пред декември президентът Джо Байдън издаде изпълнителна заповед, с която даде правото на финансовия министър да санкционира финансови институции, подпомагащи руския военно-промишлен комплекс, припомня Си Ен Би Си. В Пекин Йелън изрично каза, че САЩ са "готови да действат в случай на сериозни нарушения на санкционния режим, особено от страна на финансови институции". Тя все пак допълни, че засега не се е възползвала от дадената й от Байдън възможност, но "няма да се поколебае да го стори".

Китай има право да поддържа отношения с Русия, посочи още Йелън, допълвайки, че голяма част от търговията между двете страни не представлява проблем, но осигуряването на военна помощ от страна на Пекин може да задейства санкциите.

Руското онлайн издание "Москоу таймс" писа преди дни, като се позова на данни на Руската централна банка, че търговията между Русия и Китай през последните месеци постоянно намалява. Основна причина за това е отказът на някои китайски банки да се ангажират с руски клиенти, за да не попаднат под ударите на западните санкции, пише БТА.

От януари руски бизнесмени се оплакват, че имат все по-сериозни проблеми при реализиране на сделки в Китай. Трима запознати източници, цитирани от Ройтерс, казват, че китайските банки открито започват да отказват да обслужват руския бизнес. Един от тях дори посочва името на една от тези банки - "Чжъцзян Чоучжоу къмършъл банк" (Zhejiang Chouzhou Commercial Bank). И тази банка, и Китайската централна банка не са коментирали въпроса, но според въпросните източници и други банки вече отказват да обслужват руски клиенти. Един от източниците посочва като причина за това именно въпросната изпълнителна заповед на Джо Байдън от 22 декември 2023 г.

Какво може да направи в този случай руският бизнес? Според експерти една от малкото възможни стъпки е откриване на клонове на руските банки в Китай. Засега обаче единствено ВТБ разполага с такъв, чийто капацитет обаче не е особено голям, което води и до огромните забавяния - както при разплащанията, така и при откриването на нови сметки. Клонът е открит още през 2008 г., но другите основни руски банки не са го последвали и това сега създава сериозни проблеми.

Най-голямата руска банка - Сбербанк, планираше да отвори клон до края на 2023 г. но това така и не се случи. Банката не получава разрешение от китайските власти, които просто нямат достатъчно доверие, посочва запознат източник. "Те нямат шанс, тъй като започнаха да се занимават с проблема, едва след като попаднаха под ударите на западните санкции", казва източникът, допълвайки, че китайците едва ли биха желали да се създават допълнителни главоболия. От Сбербанк логично отказват коментар.

Друга руска банка - "Алфа банк", също има амбиции да открие дори два клона в Китай, но все още е в началото на процедурата и не е ясно докъде ще стигне.

Дали финансовите санкции, на които Русия е подложена, и с които нейните партньори биват заплашвани, вече започват да имат желания ефект? Рано е да се каже, но посоката изглежда правилна. Въпросът е кой докога и доколко ще може да издържи.