Синдикатите настояват: 850 лв. минимална заплата от юни, 1000 лв. за 2024 година

„Не се изненадвайте, ако координацията ни стане по-видима“, предупреди Пламен Димитров и намекна, че може да има протести

КНСБ и КТ „Подкрепа“ искат ръст на доходите през 2023 година, който минимум да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация за годината, но не по-нисък от 15% за всички, работещи в частния и бюджетния сектор, информира БГНЕС.

Втората мярка, която синдикатите искат да бъде предприета, е приемане на Бюджет 2023 възможно най-бързо с оглед провеждането на адекватна на икономическата конюнктура фискална политика, особено в областта на доходите.

Ръст на минималната работна заплата от 780 лв. на поне 850 лв. с приемането на Бюджет 2023, но не по-късно от 1 юни 2023 година, е третата мярка, която двата синдиката са категорични, че трябва да бъде реализирана. Те настояват и за минимум 1000 лева минимална работна заплата от 1 януари 2024 година.

„Решението на Народното събрание за минималната работна заплата чрез промени в Кодекса на труда, е такова, че никой не го харесва. Имаме основания да го критикуваме, защото тишината в лагера на работодателите престана.“ Това заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов по време на обща пресконференция с другата голяма синдикална организация - КНСБ.

„Намираме се в средата на нищото. Всичко това е нещо, което много прилича на безпътица дотолкова, доколкото ситуацията в страната не е от най-добрите. Няма адекватен партньор, с когото да водим дори стратегически разговори, а такива трябва да бъдат водени“, разкритикува Манолов.

Припомняме, че парламентът реши минималната работна заплата да се определя като 50 процента от средната. 

Решението беше частично подкрепено от синдикатите. Те се обявиха против това, че съотношението е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по-висок размер на минималната заплата.

„Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е – издръжката на живота“, припомниха синдикатите. Работодателите също не подкрепиха решението на НС, като вчера дори обявиха, че ще сезират ЕК.

„Има напрежение в няколко бранша, като например в „Български пощи“, където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София“, отбеляза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Други сектори също заявяват готовност за протести, като служителите в средното образование. Няма перспектива увеличението на заплатите на учителите да се изпълни и отивайки на избори виждаме, че в следващите 3-4 месеца бюджет няма да има“, изтъкна президентът на КНСБ, цитиран от News.bg.

„Не се изненадвайте, ако координацията ни стане по-видима“, предупреди Пламен Димитров и намекна, че може да има протести.

„Поради безпътицата и хоризонт това да се промени нагласата за протести рязко се повишава. Нито ще се задържаме, нито можем да се задържаме“, изрази готовност още веднъж Димитров за протести.

По време на събитието в централата на  КТ „Подкрепа“ бяха представени актуализираната съвместна Декларация с мерки в областта на доходите, зеления преход, енергетиката и трудовите права, както и данни за социалното напрежение в страната и готовността за протестни и стачни действия.

Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15 процента в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.

„Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лева, а от началото на 2024 година да стане 1000 лева“, смятат КТ „Подкрепа“ и КНСБ. 

Синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.

В областта на зеления преход и енергетиката двете синдикални организации настояват за участие на национално представителните синдикати в преговорите с ЕК за отпадане на изискването в Плана за възстановяване за намаление с 40% на въглеродните емисии.

Те искат с участието на синдикатите да се изготви и приеме национален план за справедлив преход, създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“, осигуряване на достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток“ 2, както и гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и незабавно приемане на дефиниция за енергийна бедност.

По отношение на трудовите и синдикалните права КНСБ и КТ „Подкрепа“ искат сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа, транспониране на изискванията на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, гарантиране правото на колективно трудово договаряне за всички работещи, криминализиране на деянията, насочени срещу правото на синдикално сдружаване и подготовка на проект на Закон за ратификация на конвенция за премахване на насилието и тормоза в областта на труда и трудовите отношения в държавните служби.