КНСБ настоява за отлагане на либерализацията на електрическа енергия

КНСБ настоява за отлагане на реформата за либерализация на пазара на електрическа енергия с оглед осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените. Това се посочва в позиция на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), изпратена до медиите, във връзка с приетите промени в Закона за енергетиката от 5 октомври, съобщава БТА.

Измененията предвиждат Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. Регулираните цени за крайните битови потребители ще се прилагат до 31 декември 2025 г. В закона има и възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.

Преговори с Европейската комисия  

Предвид очакваното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, широкият обхват на предвижданата реформа и нестабилната геополитическа обстановка, КНСБ призовава управляващите да се водят преговори и да се настоява пред Европейската комисия (ЕК) за отлагането на реформата и осигуряване на допълнително технологично време за изпълнението ѝ.

Според КНСБ за изпълнението на такава реформа, като пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, е необходима цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия – домакинства, производители, търговци. В позицията си те заявяват, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия.  

От КНСБ обръщат внимание, че реформата касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България и засяга над 4,6 млн. битови клиенти (по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране от Годишния доклад до ЕК) и би следвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ. По данни на Евростат над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл.

Мерки за битовите потребители и за крайните снабдители и производители  

В позицията си от КНСБ предлагат мерки за битовите потребители и за крайните снабдители и производители. По отношение на битовите потребители – създаване на фонд, който целево ще компенсира енергийно бедните домакинства; прилагане на диференциран подход и целеви компенсации за енергийно бедните домакинства, а не на всички битови клиенти; провеждане на допълнителна социална политика или план за действие за защита на енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти; изготвяне на Стратегия за намаляване на енергийната бедност в България.  

По отношение на крайните снабдители и производители - създаване на адекватна схема за компенсиране на разликата между пазарната стойност на електрическата енергия и стойността ѝ, изчислена по регулирани цени под себестойност; запазване на „енергийния микс“ за регулирания пазар за по-дълъг период от време и запазване на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД.  

Президентското вето  

КНСБ настоява и парламентарната комисия по енергетика и народните представители да приемат ветото на президента Румен Радев върху промените, да преразгледат закона и да отложат реализацията на реформата на пазара на електроенергия и запазят регулираните цени на електроенергията до достигане на средноевропейски нива на домакинства в положение на енергийна бедност.

Държавният глава наложи ветото на 19 октомври. В мотивите си той изтъкна, че законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. „Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, казва президентът.

В отговор пред журналисти същия ден премиерът Николай Денков заяви, че няма риск от рязко увеличаване на цените. Той обясни, че либерализацията трябва да се случи, защото регламентът е от 2019 г., а България закъснява значително спрямо договорите, които е подписала. При подготовката на Закона за енергетиката, при тези изменения, бяха направени механизми, които ще бъдат използвани, за да не се случат страшните апокалиптични сценарии на опозицията, каза още Николай Денков и допълни, че уязвимите потребители ще бъдат защитени.