КНСБ: Трябва промяна в данъчната система

КНСБ настоява за започване на диалог за промяна на данъчната система. Синдикатът призова за политика по доходите, която да бъде възможна макроикономически.

„Всички в момента се влюбиха в минималната и средната работна заплати. Влюбиха като референтна стойност и призовават да сме над средната заплата. От макроикономическа гледна точка това е пагубно. Ще ни погуби, ако продължим по този начин. Няма начин да издържи нито бюджетът, нито пазарът на труда. Всички заплати формират средната, всички искат да са над средната, но тогава какво се случва? Това е икономически невъзможно да продължава. Същото важи и за минималната. В Бюджет 2025 всички обвръзки с минималната заплата на обезщетения, на плащания и т.н. трябва да бъдат изчистени и развързани, както и към средната работна заплата. Не може да има връзка със средната работна заплата и минималната никакъв доход, ако искаме политиката по доходите да бъде възможна“, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него тя би била възможна, ако референтната стойност е заплатата за издръжка.

„Тя излиза от пазара, тя минава през инфлацията, през ценовите равнища и тя определя оттук насетне колко е минимумът. Минималната заплата трябва да стигне тази заплата за издръжка. Кога ще се случи това зависи от икономиката“, заяви президентът на КНСБ.

Икономистът на синдиката Любослав Костов отбеляза, че в момента България е на рекордно ниско равнище по безработица – 4,3%, в същото време сме на рекордно висок процент на заетост.

Той заяви, че има нужда от промяна на данъчната система, за да се осигурят допълнителни приходи. „Няма друга развита държава с такова съотношение между преки и косвени данъци. Данъчни системи, които разчитат на косвени данъци, се приемат за регресивни, защото индивиди с различен капацитет понасят еднакво данъчно бреме. Няма вертикална справедливост“, каза икономистът.

КНСБ предлагат такава вертикална справедливост чрез въвеждането на елементи на необлагаем минимум, рязко вдигане на данъчните облекчения за семейства с едно или две деца, работещи семейства.

„Общата концепция, от която изхождаме, е 15-15-15. 15% корпоративен данък, имаме глобална директива, която малко заобиколихме, но трябва да направим нещо. 22% е средната ставка на корпоративния данък в ЕС, 26% - е в еврозоната. Ние сме на 10%. 15% данък върху доходите, само че с този необлагаем минимум нетният резултат за мнозинството от работещите с доход до 3000 лева ще бъде положителен. Ще им остава някаква форма на допълнителна 13 заплата, която да вкарат в потреблението, което движи растежа. Причината растежът ни да е 1,9% за второто тримесечие, а не 0,8% както е в Европа, е защото потреблението помпа растежа в България“, подчерта Костов и добави, че преки чуждестранни инвестиции у нас няма. „Ако не са елементите на фискалната политика, за ръст на доходите на работещите, които да потребяват 100% от това, което получават, няма кой да движи икономиката“, каза още той.