Красен Станчев: Пазарът на труда у нас е склерозирал, липсва допир между нуждите му и образователната система

Пазарът на труда у нас е склерозирал, липсва допир между нуждите му и образователната система, коментира Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика, в студиото на Блумбърг Тв България.

"Има нужда от отдръпване на държавата от икономиката, нещо което липсва в последните години. Политиците нямат доверие на хората и за това не предлагат дългосрочни решения", отбеляза Станчев.

По думите му друг проблем пред пазара на труда у нас е и негъвкавото трудово право, тъй като Кодексът на труда е един от проблемите, за да не се запълват работните места.

"Следизборната ситуация в България и ЕС дава повод за много изводи, като в кампаниите се наблюдаваше отказ от страна на кандидатите за обсъждане на глобалните теми, икономиката и геополитическите трусове", посочи Станчев.

Икономистът прогнозира, че по-скоро правителство ще бъде формирано у нас.

"В ЕП може би ще наблюдаваме тройна коалиция, която да отговори на алармите в ЕС", смята Станчев. Според него ако разговорите за превръщането на ЕС във федерация продължат и постигнат евентуален успех, то ще видим намаляване на централното планиране на ниво съюз.

"Така когато се появи дадена идея за регулации на цели сектори, то прилагането ѝ в по-голяма степен ще бъде оставяно на националните правителства", уточни Станчев.

Относно "Зелената сделка" и какви пречки създава тя пред ЕС и партньорите му, и понижава конкурентоспособността на блока, икономистът поясни, че регламенти като данъците за въглероден диоксид са неприложими в предложения модел. Това не значи, че амбициозните цели на ЕС в зеления преход не могат да бъдат забавени или стопирани.

"Макроикономически ситуацията в България изглежда добре, но основният проблем е свързан със сивия списък относно прането на пари", подчерта Красен Станчев. Той изтъкна, че ако страната не излезе от този списък, то у нас ще бъдат вдигнати лихвените проценти, което ще намали конкурентоспособността на бизнесите и би забавило изравняването на доходите със европейските.