Кристалина Георгиева: ИИ може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики

Изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики, а Европа трябва едновременно да развива собствени технологии, да ускорява внедряването им и да управлява рисковете от тях. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Дъблин.

„Обичайте го, мразете го или се страхувайте – изкуственият интелект определя новата граница, а при него възможностите срещат риска в епичен мащаб“, заяви Георгиева.

Според нея Европа вече е доказала, че е способна на трансформации, които някога са изглеждали немислими. Тя даде и личен пример, припомняйки първата си покупка с твърда валута – кенче Guinness в годините на перестройката, когато членството на България в ЕС и приемането на еврото са изглеждали далечна перспектива.

„Но се случи“, заяви ръководителят на МВФ.

Според Георгиева Европа трябва да постигне по-висок икономически растеж, ако иска да запази социалния си модел, и да се превърне в неразделна част от глобалната верига за създаване и развитие на изкуствен интелект.

„ИИ се движи със задъхано темпо и ние трябва да правим същото. Ако спрем, губим“, предупреди тя.

По думите ѝ европейските държави изостават от САЩ и Китай, както и от азиатски технологични центрове като Тайван, Южна Корея, Сингапур и Япония. Затова ЕС трябва да бъде едновременно производител на технологии, част от веригата за доставки и активен потребител на изкуствен интелект.

Според оценките на МВФ изкуственият интелект има потенциал да увеличи годишния растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта, като според Георгиева Европа трябва да се стреми към горната половина на този диапазон.

В краткосрочен план инвестиционният бум в ИИ стимулира икономиката, но носи и инфлационен риск заради огромното потребление на електроенергия. В по-дългосрочен план повишаването на производителността може да увеличи икономическия потенциал.

Едно от най-сериозните предизвикателства обаче остава пазарът на труда.

„ИИ може да удари пазара на труда като цунами, засягайки до 60% от работните места в развитите икономики“, заяви Георгиева.

По данни, представени от нея, близо една от десет свободни позиции в развитите икономики вече изисква поне едно ново умение. Придобиването на такива умения може да повишава заплащането и възможностите за заетост, но същевременно съществува риск технологичната промяна да задълбочи разделението между различните групи работници.

Според Георгиева висококвалифицираните и част от нискоквалифицираните служители могат да спечелят от трансформацията, докато средният сегмент на пазара на труда е изложен на особено сериозен риск.

МВФ разглежда и евентуална пазарна корекция, свързана с бума на изкуствения интелект, като риск за глобалната финансова стабилност. Нарастващото използване на заемни средства би могло да доведе до принудителни продажби при рязък спад на оценките, а допълнителен риск създава взаимната зависимост между инвестиции, дълг и очаквани бъдещи приходи.

„ИИ подкрепя пазарите, но може и да ги разклати“, предупреди управляващият директор на МВФ.

Ако печалбите на технологичните компании или инвестиционните им планове разочароват пазарите, високата задлъжнялост и глобалните финансови връзки могат да разширят мащаба на евентуална корекция. Затова според Георгиева регулаторите трябва да гарантират устойчивостта на финансовата система.

Тя очерта и пет основни задачи пред Европа. Първата е осигуряването на повече частен рисков капитал за стартиращите компании, особено когато те преминават към фазата на бърз растеж.

Втората е енергетиката. Центровете за данни вече използват около 3% от електроенергията в Европа, а търсенето, свързано с развитието на ИИ, може да се утрои до 2030 г.

„Решението е енергиен съюз“, заяви Георгиева и призова за по-добра свързаност между националните електроенергийни мрежи. Докато това бъде постигнато, според нея центровете за данни трябва да се изграждат там, където електроенергията е най-евтина.

Третият приоритет е създаването на по-гъвкава бизнес среда, включително чрез т.нар. 28-и режим – доброволна общоевропейска правна рамка, която да улесни компаниите, работещи в различни държави от ЕС.

Четвъртата задача е подготовката на пазара на труда чрез обучение, преквалификация и социална подкрепа. Като положителни примери Георгиева посочи Финландия, където около две трети от възрастните преминават някаква форма на обучение всяка година, както и датския модел, при който акцентът е върху защитата на работника, а не непременно на конкретното работно място.

Петият приоритет е публичният сектор. Според Георгиева Европа се нуждае от модерна дигитална инфраструктура – електронна идентификация, удостоверяване, бързи плащания и съвместими системи. Държавните институции също трябва да стимулират внедряването на изкуствен интелект чрез собствените си услуги.

Георгиева посочи, че седем от десетте водещи държави в индекса на МВФ за готовност за изкуствен интелект са европейски. Дания е на второ място, а сред най-добре представящите се са Нидерландия, Естония, Финландия и Германия.

Дори в най-подготвените европейски държави обаче компаниите продължават да срещат препятствия като недостиг на рисков капитал, регулаторна тежест и високи цени на електроенергията. Европейските предприятия използват изкуствения интелект по-ограничено от американските и по-рядко го прилагат за цялостна трансформация на бизнес процесите.

Георгиева определи европейския подход към регулирането на изкуствения интелект като далновиден, но предупреди, че правилата сами по себе си няма да бъдат достатъчни, ако Европа не разполага със силна и конкурентоспособна технологична индустрия.

„Чудесно е, че имате предпазни огради. Но предпазните огради имат смисъл само ако имате какво да пазите. Затова продължавайте напред с европейския изкуствен интелект“, призова Кристалина Георгиева.