Милиони се губят от ценови разлики при онколекарствата дори в болниците с обществени поръчки

Централизираните обществени поръчки в болниците не гарантират ефективно разходване на публичния ресурс, сочат данни от анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) за 2025 г.изпратен до Председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Въпреки преминаването към централизирано договаряне, се наблюдават фрапантни разлики в цените на онколекарствата между отделните болници, което поставя под въпрос ефективността на настоящия механизъм за контрол.

На база на официалните месечни справки на НЗОК (Справка № 5 - ПЛС2) за периода януари -декември 2025 г., обхващащи реимбурсираните доставки на лекарствени продукти за болнично онкологично лечение от лечебните заведения в страната с установени системни и статистически значими отклонения в единичните цени, експертите разглеждат седем международни непатентни наименования (INN) на лекарства при които се разкриват драстични примери за ценови отклонения.

Същевременно средният месечен разход на Касата за тези продукти се е увеличил с близо 67% след септември 2025 г., без да има данни за ръст в броя на пациентите, което потвърждава, че основната причина е ценовият фактор. Експертите отбелязват, че макар защитният механизъм в Закона за здравното осигуряване да остава юридически в сила, той е икономически обезсилен.

Причината е, че новите рамкови споразумения се подновяват при съществено по-високи договорени тавани, които вече не отразяват историческите среднопретеглени цени, а служат като ориентир за повишаване на пазарните нива.

За да се ограничи този бюджетен риск, експертите предлагат законодателни промени включващи въвеждане на 6-месечна историческа среднопретеглена цена като самостоятелен ограничител на реимбурсната стойност, действащ независимо от рамковите споразумения.

Сред предложенията за промени са и нормативно задължение НЗОК да заплаща най-ниската стойност измежду цената в рамковото споразумение, среднопретеглената пазарна цена и пределната цена в позитивния лекарствен списък, както и автоматично удължаване на действащите рамкови споразумения до сключванетона нови, с цел избягване на периоди на регулаторен вакуум, довели в миналото до аналогични проблеми в други сегменти на болничната помощ.