Минималната пенсия почти стигна средната. Пенсионерите, които са работили, не го считат за честно

„В програмата на правителството е записано, че до края на юни 2024 г. трябва да се изготви анализ за изкривяванията в пенсионната система. …Притеснителното от поставянето на тази тема, впрочем за втори път (първия път така и не се стигна до анализ), е, че тя създава не само обществени, но и очаквания от политици, че този анализ трябва да реши как да се увеличат пенсиите“, това казва в анализ за „24 часа“ Хасан Адемов от ДПС.

Според него, главните проблеми освен финансовата устойчивост и адекватност на системата, на фона на нарастващия трансфер от държавния бюджет към бюджета на ДОО, са основно в две направления.

„На първо място усещането за липса на справедливост, което демотивира особено по-младите да се осигуряват върху реални доходи. На второ място - липсата на доверие, породено от драстичното отклонение от принципа принос-права. Примери много, но най-показателният е все по-малката разлика между размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и средната пенсия. Това сближаване, както се казва, “на една ръка разстояние” на пенсионни доходи на хора с различен осигурителен принос е в основата на недоволството на много пенсионери“, обяснява той.

По думите на Адемов, веднага възниква въпросът, свързан с начина за определяне на минималната пенсия.

„Ноторно е известен фактът, че пенсионната ни система е структурирана върху принципи, като най-важният е солидарността. Солидарност между поколенията, между работещи и безработни, между здрави и болни, между тези с високи и тези с ниски доходи. Неслучайно законодателят е предвидил размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се определя с бюджета на ДОО. В случаите, при които няма достатъчен принос на базата на солидарността, се допълват пенсиите до определения минимален размер. Това е така, защото минималната пенсия освен всичко друго трябва да гарантира и минимални жизнени потребности. Идеята да се получава реалният размер на пенсията според индивидуалния принос набира популярност. Тази мярка, ако искат управляващите да я предложат без сътресения, трябва ясно да обяснят на обществото за какво става въпрос и да изготвят оценка на въздействието, защото става въпрос за

мярка, която донякъде възстановява справедливостта, но, от друга страна, отнема за част от пенсионерите извоювани права“, казва той.

Идеята е след изчисления на реалния размер на пенсията останалата недостигаща част да се допълва от Агенцията за социално подпомагане.

„Само че тук подкрепата минава през подоходен критерий и може да се окаже, че пенсионери, които нямат достатъчен принос, но имат странични доходи от имущество, ренти, наеми и пр. няма да имат право на тази добавка от подпомагането. Тази тема изисква сериозна обществена дискусия, задълбочена експертиза и силна политическа воля, защото в социалната сфера трудно се отстъпва от завоювани права. Друга важна тема е размерът на максималния осигурителен доход. За тази година той е 3750 лв. Въпросът е по какъв механизъм е определена тази сума, кои са използваните критерии, съобразени ли са с ръста на средния осигурителен доход. Последният участва във формулата за изчисляване размера на пенсиите и при наблюдаваното ускорено увеличение на този показател с темповете на неговото увеличение би трябвало да се увеличи и максималният осигурителен доход. Осигуряване върху по-високи доходи означава по-високи нива на социална защита - по-високи пенсии, обезщетения, така че разказът на тема максимален осигурителен доход минава през преразказ за осигурителна тежест и всичко свързано с механизъм за определяне на размера му. Всички тези въпроси е редно да се анализират много внимателно, за да се постигнат решения, които да гарантират финансова устойчивост, адекватност и справедливост на пенсионната система“, смята още Хасан Адемов.