МРРБ иска амнистия за незаконни магистрали, язовири и газопроводи

Строителна амнистия за незаконни инфраструктурни обекти – магистрали, пътища, язовири, водопроводи, газопороводи и други, предвиждат промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те са предложени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

И ако преди нямаше мнозинство за приемането на законовите промени за търпимост на незаконни инфраструктурни обекти, то сега вече няма пречка това да се случи, след като управляващите от "Прогресивна България" имат абсолютно мнозинство в парламента. Приемането на промените ще даде възможност за продължаване на строителстовто на магистралата между София и Варна, за която министър Шишков е във финални преговори с т.н. доставчици за довършване на непостроените участъци.

Предложените промени в ЗУТ са в три направления. Едното е свързано с включването на язовирите и аеронавигационните съоръжения сред елементите на техническата инфраструктура. Сега те не са, което създава проблеми, според вносителите на законопроекта.

С други промени се регламентират условията за бързо разрешаване изграждането на укрепителни конструкции и съоръжения на обекти на транспортната техническа инфраструктура – републикански пътища и железопътни магистрали извън урбанизираните територии. Това ще се прилага както във връзка с безопасната експлоатация на съществуващи обекти, така и в процеса на строителството на нови, когато се налагат изменения в одобрения инвестиционен проект поради открити нови теренни или геоложки обстоятелства.

Последната група промени в ЗУТ, която предизвика недоволството на професионалната гилдия, е свързана със създаване на ред и условия за определяне на статута "търпимост" на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура, както и прецизиране на действащия режим на търпимост.

Към момента за "търпими" можеха да се обявяват обекти изградени до 31 март 2001 г. без строителни книжа, които обаче трбва да отговарят на определени изисквания.

Сега този срок отпада, но само за обекти от техническата инфраструктура – транспортна, преносни и разпределителни мрежи, хидромелиоративни, брегозащитни и геозащитни строежи, хидротехнически и аеронавигационни съоръжения. Тези строежи трябва да са започнати или завършен до влизането в сила на промените в ЗУТ.

На практика това означава, че незаконно построени жилищни комплекси, хотели, сгради и заводи например няма да могат да бъдат узаконявани. Това според юристи, с които Mediapool разговаря, е "двоен аршин".

"Това категорично противоречи на принципите за равнопоставеност между трите вида собственост – частна, държавна и общинска и защита на правата, свободите и собствеността на всеки един български гражданин, залегнали в Конституцията", пише арх. Румяна Парушева в становището си по законопроекта.

Незавършените строежи ще могат да бъдат довършени по общия ред на ЗУТ, въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. На практика това означава, че при изпълнение на определени условия подобни обекти няма да подлежат на премахване или забрана за ползване заради липсата на строителни книжа. За вече завършените строежи ще се правят документални проверки, обследвания и технически паспорти, а незавършената инфраструктура ще може да бъде довършена след изготвяне на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, предваждат промените в ЗУТ.

"Наред с това законопроектът предвижда прецизиране на съществуващия режим на търпимост с оглед констатирани случаи на превратното му прилагане за "узаконяване" на нови строежи. За тази цел се регламентират изисквания за установяване на годността на заявените като търпими строежи и се възлага на компетентните административни органи служебно да проверяват устройствения им статут и да носят съответната отговорност", посочват още от МРРБ.

В законопроекта няма изрично изискване незаконните обектите да са публична държавна или общинска собственост, както обясняваше регионалният министър през юни. Това разминаване и широкият обхват на предлагания режим за търпимост дават възможност за узаконяване на редица спорни обекти, което е причина за отрицателните становища срещу промените в ЗУТ.

На практика държавата предлага "строителна амнистия" на безобразията, които са извършвали държавни и общински чиновници през годините. Това е общото мнение на голяма част от публикуваните становища от общественото обсъждане.

В позиция до медиите от "Зелено Движение" посочват, че потенциални кандидати за "узаконяване" на незаконно строителство са:

• "подпорният хотел" на Алепу, строящ се като геозащитна инфраструктура;
• речната корекция в курорта "Елените", която доведе до наводнение с човешки жертви през 2025 г.;
• незаконният лифт в Мальовица;
• незаконната жилищна, ВиК и електрическа инфраструктура в з.м. Баба Алино;
• голям брой незаконни мръсни канали във Витошката яка, вливащи отпадъчни води в столичните реки и пр.

В становището си до правителството Камарата на архитектите в България (КАБ) посочва, че предложеното решение за търпимостта на незаконни строежи не само не отстранява причините за подобни нарушения, но може да създаде предпоставки за нови. Професионалната организация припомня предишни законодателни амнистии, които не са довели до трайно решаване на проблема, а "единствено до ескалация на феномена незаконно строителство".

КАБ смята, че предвиденият в § 8 от законопроекта режим противоречи на основни принципи на правовата държава и равенството пред закона. От организацията обръщат внимание и че с всеки следващ законопроект кръгът на инфраструктурните обекти, които могат да се възползват от изключението, се разширява.

Въвеждането на разпоредбата в този вид би представлявало "брутален пробив" в установените правила срещу незаконното строителство, предупреждават архитектите. Според тях предложеният механизъм би могъл да позволи извършителите не само да избегнат санкции, но и да получат възнаграждение за незаконното строителство.

КАБ признава, че има значим обществен проблем, който трябва да бъде решен. Премахването на вече изградена важна инфраструктура, като републикански пътища, железопътни линии или язовири, би могло да причини сериозни икономически вреди както на регионално, така и на национално равнище. За това професионалната организация смята, че този проблем трябва да бъде решен, но иска това да бъде ограничено само до конкретно посочени от Народното събрание обекти на обществената инфраструктура от висока категория.

Извършителите на незаконното строителство трябва да понесат санкции, а не да бъдат възнаградени, за да се предотврати повторение на подобни нарушения в бъдеще, посочва професионалната гилдия. Според нея изпълнителната и законодателната власт трябва да отчетат как гражданите биха възприели облекчения за публични възложители, при положение че администрацията изисква от всички останали стриктно спазване на сложните законови процедури за разрешаване и извършване на строителство.

В заключение КАБ изразява съмнение, че друга държава от ЕС би приела "закони за узаконяване на незаконни строежи, допуснати от самите публични възложители".