МВФ: Перспективите за растеж в краткосрочен план са положителни за България

Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) приключи Консултацията по член IV за България за 2025 година (процедура за оценки и препоръки към държавите членки на МВФ - бел. ред.) и одобри оценката на експертите по т.нар. „тиха процедура“, съобщиха от институцията. Това се случва, след като мисия на Фонда бе у нас през септември, ръководена от Фабиан Бронхорст, информира БТА.

Според МВФ вътрешното търсене продължава да движи силния растеж на българската икономика. Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 3,4 на сто през 2024 г. и с 3,2 на сто през първата половина на 2025 г., подкрепен от високо частно потребление, силен кредитен растеж и фискално разхлабване. Безработицата е на исторически ниски нива, а реалните заплати нарастват бързо. В същото време инфлацията остава повишена.

Перспективите за растеж в краткосрочен план са положителни. Прогнозира се растежът да остане около 3 на сто през 2025 г. (3 на сто) и 2026 г (3,1 на сто), подкрепен от вътрешното потребление и публичните инвестиции, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. МВФ очаква общата инфлация да бъде средно около 3,5 през 2025 г. и 2026 г., преди да намалее през последващите години. Рисковете за перспективите произтичат главно от несигурността на вътрешната политика, натиска от страна на вътрешното търсене и повишената външна нестабилност.

Високият растеж на заплатите е довел до конвергенция на доходите, а кредитирането се разширява бързо, но растежът на производителността изостава, допълват от Фонда.

От международната финансова институция, ръководена от Кристалина Георгиева, посочват още, че дефицитът на разходопокривната пенсионна схема се разширява, а застаряването на населението ще увеличи допълнително дефицита. Финансовата устойчивост в тази област от публичните финанси трябва да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, като ключова мярка е премахването на ограничението върху осигурителния доход. Тази препоръка е напът да бъде изпълнена, ако Народното събрание одобри окончателно проектобюджета за следващата година, където е заложено повишаване на вноските за пенсия с 2 процентни пункта, отбелязва МВФ.

От институцията, базирана във Вашингтон, посочват още, че преходът към еврото ще засили доверието в институциите и доверието на инвеститорите, като същевременно ще намали валутния риск и транзакционните разходи. Някои от тези ползи вече са видими в стесняването на спредовете по суверенните облигации и неотдавнашните повишения на кредитния рейтинг на България.

Докато общият риск от дългови затруднения остава нисък, публичният дълг се увеличава поради устойчивите дефицити и значителните рекапитализации на държавните предприятия. Справянето с натиска върху разходите от застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход също ще изисква фискално пространство.

Въвеждане на прогресивно подоходно облагане

Капацитетът за генериране на приходи на режима на плоския данък изглежда недостатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на качествени услуги; в средносрочен план биха могли да се генерират повече приходи чрез увеличаване на данъчните ставки както за личния, така и за корпоративния доход и преминаване към прогресивно данъчно облагане на доходите, се посочва в анализа. Това не е първият път, когато МВФ препоръчва затягане на фискалната политика през 2026 г., тъй като икономиката е прегрята. Според институцията неутрална фискална позиция може да бъде постигната чрез комбинация от разходни и приходни мерки, включително по-умерено нарастване на публичните заплати и социалните разходи. Фондът призовава и за по-голяма прозрачност при капитализацията на държавни предприятия.

БНБ да използва „инструменти за управление на риска“ на ипотечния пазар

Макропруденциалната политика трябва да остане гъвкава, защото въпреки че финансовият сектор е стабилен, има признаци за нарастващи рискове. Бързото разрастване на кредитния пазар - най-вече на ипотечните заеми - засилва опасенията от прегряване на пазара на жилища. Затова е важно БНБ да продължи внимателно да следи ситуацията.

След въвеждането на еврото задължителните резерви на банките ще намалеят и това ще освободи допълнителна ликвидност. Част от тези средства може да се насочат към още по-активно кредитиране на домакинствата, което допълнително да повиши натиска върху пазара на недвижими имоти.

Затова МВФ препоръчва БНБ да използва „инструменти за управление на риска“, насочени към кредитополучателите.