На трето място в ЕС сме по финансова уязвимост: Над 42% от българите не могат да покрият неочакван разход

По този покзател за 2025 г. се нареждаме след Гърция и Латвия

Способността да посрещнеш непредвиден финансов разход е един от най-преките измерители на икономическата устойчивост на едно домакинство. Тя показва не толкова равнището на доходите, колкото наличието на финансова сигурност, спестявания и възможност за реакция при внезапна промяна в житейските обстоятелства. Именно по този показател България заема тревожно място в европейската статистика – трето в Европейския съюз, непосредствено след Гърция и Латвия.

Според публикуваните на 11 ноември 2026 г. данни на „Евростат“ през 2025 г. 42,4% от населението на България не е било в състояние да се справи с неочаквани финансови разходи. По-висок е делът единствено в Гърция – 50,5%, и Латвия – 43,7%. Така почти един на всеки двама българи се оказва без достатъчен финансов резерв, за да посрещне непредвидено плащане.

Контрастът с общоевропейската картина е съществен. Средно за ЕС този дял е 29,2%, което представлява намаление спрямо 30% през 2024 г. и спад с 8,2 процентни пункта спрямо 2015 г. Българският показател обаче е с 13,2 процентни пункта над европейския. В другия край на класацията са Нидерландия с 15,3%, както и Малта и Чехия с по 18,7%.

Сравнението с Гърция разкрива обща уязвимост, но и различия в нейните проявления. При южната ни съседка повече от половината население не може да покрие неочакван разход, докато в България делът е 42,4%. Разликата от 8,1 процентни пункта е значителна, но не променя факта, че двете държави са сред най-засегнатите в ЕС.

Допълнителните показатели на „Евростат“ за просрочените плащания очертават още по-ясно социалните измерения на проблема. През 2025 г. 41,8% от населението на Гърция е имало просрочени задължения по ипотека или наем, сметки за комунални услуги или покупки на изплащане. В България този дял е 18,2%, при средно 9,2% за ЕС. Следователно финансовата несигурност не се изчерпва с липсата на спестявания, а при значителна част от домакинствата се проявява и като затруднение при обслужването на редовните им задължения.

Особено показателни са данните за семействата с две възрастни лица и три или повече деца на издръжка. В България 33,2% от хората в такива домакинства имат просрочени плащания – един от най-високите дялове в Съюза. В Гърция показателят достига 48,3%. Тези стойности подчертават неравномерното разпределение на икономическата уязвимост и по-силния натиск върху многодетните семейства.

Съществена особеност на българската статистика е, че ниският дял на просрочените ипотечни и наемни плащания сам по себе си не означава висока финансова стабилност. „Евростат“ отчита, че едва 0,8% от населението има просрочени ипотечни или наемни плащания, но при включване на сметките за комунални услуги и покупките на изплащане делът нараства до 18,2%. Това показва, че финансовият натиск се концентрира в ежедневните разходи и текущите задължения.

В по-широк европейски план резултатите свидетелстват за постепенно подобряване на икономическата сигурност, но и за дълбоки различия между държавите членки. За България обаче мястото сред първите три не е просто статистическа характеристика. То е индикатор за ограничената способност на значителна част от населението да поема финансови сътресения, без това да застрашава нормалното функциониране на домакинството.

Именно тази устойчивост е същинският критерий за качеството на живот. Защото икономическото благосъстояние не се измерва единствено с произведеното богатство или средния доход, а и с възможността на хората да посрещнат непредвиденото, без да изпадат във финансова несигурност. По този критерий България продължава да изостава съществено от европейската средна стойност.