НАП: Проверяват се 597 души със скъпи коли и още 400, купили имот за над 750 000 лева. Следят се и над 500 фискално високорискови стоки

„Спрямо български лица, придобили или продали недвижими имоти в Гърция, за 588 вече приключили контролни производства са подадени 82 коригиращи декларации с размер на близо 90 000 лв. С издадени 527 ревизионни акта допълнително са установени почти 672 000 лв.“. Това казва в интервю за „24 часа“ изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.

„Облагаемите доходи с източник от чужбина също трябва да бъдат декларирани, независимо дали в крайна сметка ще бъдат обложени в България, или не. Често лицата пропускат да изпълнят своите задължения и тогава данните от международния обмен се превръщат в ценен източник на информация, която подпомага извършването на анализи и провеждането на различни целенасочени кампании за контрол по спазването на данъчното законодателство“, обяснява още механизма, заради който се разследват.

Той обяснява, че освен контролните производства за високи касови наличности и имоти в Гърция има и други, които са образувани през 2023 г., НАП е започнала и 540 проверки на физически лица - собственици на моторни превозни средства от висок ценови клас.

„57 са проверките спрямо лизингоползватели на моторни превозни средства от висок ценови клас. Образували сме близо 400 проверки на лица, придобили имоти за над 750 хил. лв. в периода 2019-2022 г.“, допълва още директорът на НАП.

По отношение на напрежението, което възникна между търговците на едро, веригите и НАП във връзка с новите правила на деклариране на 500 стоки, определени от приходната агенция като „фискално високорискови“, Румен Спецов пояснява:

„Списъкът със стоки с висок фискален риск съществува от 2014 г. и през годините се актуализира. От 1 януари 2024 г. са премахнати някои кодове - над 100 поради дублиране, и са добавени други около 90. Това са основно разновидности на вече определени като рискови стоки или влизащи в състава на определена подгрупа, които не са били включени и търговците не ги декларираха. Така се избягваше контрол и отчитане на продажбите и не се заплащаше данък. Ние коригирахме това, като вписахме тези стоки в списъка, а други извадихме, за да улесним бизнеса“.

Спецов уверява също, че фискалният контрол се извършва, както и до сега – „Осъществява се физически контрол според новите разпоредби за предварително деклариране, които въведохме поетапно от октомври досега. Различното е, че когато водачът предостави уникален номер на превозвача на органите по приходите, проверката става в пъти по-бързо“, допълни директорът на НАП.

Според мотивите за въвеждане на мярката, която разгневи бизнесът, с  въвеждането на режима за предварителното деклариране се цели „превенция и противодействие срещу измамите с ДДС. Така се осъществява целенасочен и ефективен контрол спрямо рискови лица“.

„Според концепцията за електронното предварително деклариране в страната няма да се движи стока, която не е очаквана, т.е. тя има своя получател. Въвеждането на режима ще доведе до по-голяма прозрачност на сделките в реално време, а това ще ограничи възможностите за злоупотреби и неправомерно данъчно предимство на пазара.“, даде пример Спецов.

Именно тази допълнителна административна тежест обаче беше определена от бизнеса като почти неизпълним ангажимент, който забавя доставките и може да доведе до дефицит и оттам до поскъпване на много стоки.