Негативна тенденция в промишленото производство, дефицитът на касова основа ще надхвърли 3%

Ще бъдат нарушени националните фискални правила, прогнозира експерт

Европейският съюз се озова в ситуация на преход към изграждане на нов икономически модел. Това се отнася в най-голяма степен за ядрото на еврозоната - Германия, която вече не може да разчита на евтина конвенционална енергия, както и на традиционните за нея азиатски пазари. Тези обстоятелства засилват несигурността по отношение на икономическия растеж в България, който не може да разчита на външното търсене от страна на основните търговски партньори, пише в анализ за „Труд“ финансистът Димитър Чобанов.

Недостатъчните инвестиции през последните години забавят обновяването на производствените мощности и задълбочават изоставането в иновациите и технологичния трансфер. Основен фактор за икономическия растеж се явява потреблението, което разчита на растежа на заплатите в публичния сектор и на актуализирането на пенсиите. Частният сектор следва тази тенденция, като е изправен и пред недостиг на работна ръка. Подобна динамика на заплатите е неустойчива при ограничен потенциал за средносрочен растеж и разчита на инфлационните процеси.

Инфлацията осигурява повече приходи, те се използват за заплати и пенсии, които от своя страна отново подхранват инфлацията.

Този порочен кръг не може да продължи дълго време, тъй като разрушава конкурентоспособността и в средносрочен период ще доведе до загуба на дял на международните пазари. Не се използват пълноценно и средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, по който България е получила (само) едно плащане и все още се очаква отпускането на второто, за което не се изпълняват всички условия, повечето предложени от българските правителства.

Експресна оценка на БВП

Националният статистически институт публикува експресната оценка за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2023 г., която може да се използва за ориентир за икономическото развитие през цялата година. Оценката е на базата на налични към момента данни и често се променя само след около месец, когато се публикува БВП, което разчита на по-пълна информация.

Официално е публикувана информация, която използва сезонно изгладени данни. При сравнения със същия период на предходната година е по-коректно да се прилагат неизгладени данни, тъй като и самата процедура на “изглаждане на данните” е съпроводена с несигурност. Според изгладените данни, реалният икономически растеж през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. е 1,6%. Най-силно нараства потреблението с 4,2%, следвано от вътрешните инвестиции (бруто образуване на основен капитал) с 3,1%. Вносът спада с 5,4%, докато износът намалява с 1%. Ако се потвърди тази информация, тя до голяма степен е свидетелство за неустойчивата динамика, описана по-горе, тъй като растежът основно се базира на потреблението, което обикновено стимулира инфлацията.

Експресната оценка сочи, че реалният икономически растеж за 2023 г. е в размер на 1,9%, като е възможно през март да бъде коригиран във възходяща посока и да се окаже малко над 2%

Номиналният БВП за четвъртото тримесечие е в размер 51,1 млрд. лв., което предполага забавяне на темпа на номинален растеж до 3,5%. Номиналният растеж през първото тримесечие на 2023 г. надхвърля 20%, а през второто е 10%, което даде основание за конструирането на прогноза за номиналния БВП в размер над 191 млрд. лв., която залегна в бюджета за 2024 г.

Към момента, експресната оценка предполага БВП за 2023 г. да е в размер около 183 млрд. лв., което е значително под прогнозата

През третото тримесечие експресната оценка подцени номиналния БВП със 734 млн. лв. Ако и сега се наблюдава подобна грешка в оценката, то номиналният БВП през 2023 г. няма да надхвърли 184 млрд. лв. Така бюджетният дефицит на касова основа ще надхвърли 3% от БВП и ще бъдат нарушени националните фискални правила, дефинирани в Закона за публичните финанси. Това вероятно допълнително ще подкопае доверието в провежданата фискална политика.

Евростат публикува експресни оценки за БВП за четвъртото тримесечие на 2023 г. за 22 страни-членки. Най-висок е икономическият растеж в Словения - 2,6%, следван от Кипър с 2,3% и Португалия с 2,2%. България е на шесто място с растеж от 1,6%, заедно с Белгия. Най-сериозен е икономическият спад в Ирландия с 4,8%. Естония е със спад 3%, а Финландия и Австрия са със спад от 1,3%. Германия отбелязва второ последователно тримесечие със спад на годишна база, което е сигнал за задълбочаващите се икономически проблеми. Тъй като това е най-развитата европейска икономика, този спад през следващите тримесечия ще се отрази и на останалите страни, включително и на България.

Краткосрочни показатели

Индексите на промишлено производство са краткосрочни по своя характер и дават сигнал за посоката на развитие на икономиката от страна на предлагането. Основни фактори са търсенето на българската продукция, както външно така и вътрешно, инвестициите в нови мощности, както и конкурентоспособността, която зависи и от нарастването на заплатите.

През 2023 г. се наблюдава негативна тенденция по отношение на промишленото производство, като то намалява средногодишно с 8,7%. През 2022 г. индексът се увеличи с 10,4% на годишна база, но за съжаление това позитивно развитие не успя да се запази. Средногодишният индекс на промишлено производство през 2023 г. се връща много близо до нивата си от 2021 г.

Добивната промишленост през 2023 г. също отбелязва средногодишно намаление в размер на 13,5%, при нарастване с 6% през 2022 г. Промишлена продукция в реално изражение е по-ниска дори от произведената през 2021 г.

Преработващата промишленост също намалява средногодишно с размер от 4,5%, като спадът се отнася за голяма част от компонентите на индекса: производството на храни намалява със 7,5%, на облекло със 7,3%, на машини и оборудване с 9,4% и др.

Най-значителен е средногодишният спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, и газ - 28,4%, което е неблагоприятно за общото икономически развитие поради намаленото производство от въглищните централи заради по-ниските цени на тока.

Обшият индекс на строителна продукция през 2023 г. намалява средногодишно с 1,5%. Сградното строителство слабо се повишава с 0,2%, докато гражданското и инженерно строителство намалява с 3,7% поради забавянето на държавните инфраструктурни проекти.

Индексът на оборота в търговията като цяло през 2023 г. спада средногодишно с 2,8%. Оборотът на търговията с автомобили нараства с 33,8%, а техническото обслужване и ремонт на автомобили нараства със 7,8%.

Оборотът в търговията на едро без автомобили спада със 7,6%, а в търговията на дребно без автомобили се увеличава с 1,3%. Търговията на дребно по пощата, телефона или интернет нараства с 8,3%.

Тази част от икономиката има колебливо развитие, без да може да се очертае ясна тенденция, която да създаде очаквания за 2024 г. При реализираното значително нарастване на доходите, което подкрепя потреблението, е логично да се наблюдават положителни изменения, особено в търговията на дребно.

Общият брой на наетите лица през 2023 г. нараства с 1,2% спрямо 2022 г. Най-високо е нарастването на наетите в хуманното здравеопазване и социалната работа с 9,8%, следвано от хотелиерство и ресторантьорство с 5,4% и информационните и комуникационните технологии с 4,6%. Най-голямо намаление се наблюдава в административните и спомагателните дейности с 3,9%, следвани от преработващата промишленост с 1,4% и добивната промишленост с 1,3%. Спадът на наетите в промишлеността е негативно развитие, което кореспондира с намалението на промишлената продукция и със спада на производството и износа на електроенергия.

Сравнението между 2023 г. и 2019 г. позволяват идентифицирането на средносрочна тенденция. За съжаление, поредицата от кризисни и рискови събития доведе до спад в броя на наетите с 4,8% през 2023 г. спрямо 2019 г. Това оказва негативно влияние върху потенциала за растеж, тъй като тенденцията се очаква да се запази и в бъдеще.

Положителен факт е увеличаването на наетите в сектора на информационните и комуникационните технологии със 17,6% спрямо 2019 г., като основният риск за заетостта е от все по-широкото разпространение на изкуствения интелект и необходимостта от допълнителна квалификация, съобразена с новите условия.

В някои сектори се наблюдава увеличение спрямо 2019 г., но то не може еднозначно да се определи като позитивно, тъй като се дължи на недобре обмислени стимули, които не водят до по-добри резултати. Пример за това е образованието, като наетите нарастват с 1,7% за периода. Това се дължи на по-високите заплати и прехвърлянето на хора от други сектори, често с недостатъчно умения, квалификация и желание за развитие, за да бъдат добри учители, като резултатите от международни сравнения за българските ученици продължават да се влошават.

Наетите в здравеопазването (заедно със социална работа) през 2023 г. се увеличават с 21,8% спрямо 2019 г. Едно от обясненията е пандемията през 2020 г., която бе съпроводена и с финансови стимули за наетите в сектора. Но тук се наблюдава и негативна тенденция на нарастване на дейността на частните болници, които всъщност се финансират почти изцяло от държавата и се превръщат в квазибюджетни структури.

Спад спрямо 2019 г. се наблюдава в основни производствени сектори на икономиката, като преработващата и добивната промишленост, селското стопанство, строителството, енергетиката. Това е пореден сигнал за ограничения потенциал за икономически растеж.