Необичаен проблем пред проекта за нови реактори в "Козлодуй"

Критично ниското ниво на река Дунав, което през август наложи спирането или намаляването на ядрени мощности в Унгария, Румъния и дори в АЕЦ "Козлодуй" (макар и с малко и за кратко), разкри един необичаен проблем пред проекта за изграждането на двата нови български реактора AP-1000, пише Медиапул. За неговото решаване се търсят варианти, единият от които може да доведе до оскъпяване на строежа, чиято цена всъщност още не е обявявяна, но според експерти няма шанс да е под 20 млрд. евро, а вероятно и много над тази сума. Другият носи последващи по-високи оперативни разходи за експлоатацията на двата бъдещи блока.

Става въпрос за това, че сегашният проект на реакторите предвижда те да използват съществуващите охладителни канали на атомната централа. Те са два и са проектирани да охлаждат шестте блока – четири ВВЕР-440, които бяха затворени и се извеждат от експлоатация, и два работещи ВВЕР-1000. Единият от каналите обаче е за основен ремонт и на практика не се използва. 

В момента подготвяният в рамките на инженеринговия договор с американската "Уестингхаус" и "Хюндай" проект залага на това да се извърши пълна реконструкция и модернизация на неработещия охладителен канал и спускане на помпите на бреговата му станция по-дълбоко. В последно време – покрай кризата с нивото на р. Дунав, обаче сред ангажираните с проекта има съмнения дали това е достатъчно добро техническо решение. Поради което в "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" сега разглеждали вариант за изграждане на охладителни кули за двата блока. Това щяло да струва по-малко от ремонта на канала, но поддръжката след това на реагентите в кулите ще е доста по-скъпа и тези разходи ще променят дългосрочно себестойността на електроенергията, коментират запознати.

Освен това, вкарването на строеж на охладителни кули променя досега разглеждания технически проект, което означава преработване на досегашните му параметри и допълнително забавяне на лицензирането и реализацията на строежа.

Според одобрен още през 2023 г. от тогавашния парламент график за строежа на новите реактори седми блок на ядрената централа се предвиждаше да бъде въведен в експлоатация през 2034г. Вече неформално се говори за по-реалистичен срок през 2038 г., а в началото на септември енергийният министър Ива Петрова каза в ресорната парламентарна комисия, че има актуализиран финансов модел на проекта, нова пътна карта и графици за изграждането на реакторите. Те ще бъдат предложени за одобрение от Народното събрание, но какви са новите изчисления около реакторите Петрова не каза.

В същото време от април насам на трупчета стои одобряването на анекс към иженеринговия договор на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" с консорциума между "Уестингхаус" и "Хюндай" за удължаване с 14 месеца на работата по анализа на техническите и икономическите параметри за строежа на двата AP-1000, цената им и стойността на произвежданата от тях електроенергия, както и графиците за изграждането на съоръженията. Целта беше да се работи паралелно по параметрите на бъдещия същински договор за проектиране, изработка на оборудването, монтаж и въвеждане в експлоатация.

Анексът бе одобрен от старото ръководство на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", но бе блокиран от компанията майка "АЕЦ "Козлодуй" и "Българският енергиен холдинг", който е шапка на двете дружества.

Сега новото ръководство на проектната компания, назначено от Ива Петрова, след анализ на анекса, стигнало до извода, че той е необходим и цената му е "изпилена" спрямо първоначалния инженерингов договор за 360 млн. долара. Обмисляло се дали обаче политически няма да изглежда по-добре вместо да се подписва допълнително спорамузение, подготвено на практика от старите кадри, да се подготви нов отделен контракт с новите дейности, които се вменяват на американо-корейския консорциум.

Реално към момента около VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй" все още има много технически неизвестни за изчистване, за да може да се говори за съществен напредък по проекта, още по-малко около финансирането, независимо от дадените обещания от американската и корейската експортни банки за предоставяне на по 8 млрд. долара заеми за участието на "Уестигнхаус" и "Хюндай".

А и на хоризонта е политическото заиграване с вероятността за поредно възкресение на АЕЦ "Белене", което може напълно да промени "ядрения пейзаж" в България.