Никола Филипов: Политиците обещават социални плащания без да взимат под внимание дали може

„Удължаването на бюджет 2022 г. е най-доброто решение за България и за членството ни в Еврозоната. Всичко останало е популизъм в политическата ни система“. Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).

„В последните месеци имаше ожесточен дебат дали беше добро решение Министерството на финансите да удължи бюджет 2022 г, но аз защитавам тезата, че това беше правилното решение. Виждате какво става в парламента – има тежка политическа криза, партиите се готвят за предсрочните парламентарни избори, в тази хипотеза те искат да бъдат преизбрани и в резултат популистките заявки действат с пълна сила. Политиците обещават редица социални плащания без да взимат под внимание дали това може да бъде предприето“, заяви още Никола Филипов.

Икономистът уточни, че целият ЕС, съответно и ние, се намираме на ръба на икономическа рецесия, така че рисковете пред икономиката ни са сериозни и е хубаво, че поне МФ го осъзнава.

„Удължаването на бюджет 2022 г. ще се отрази и много добре на бъдещото ни членство в еврозоната. През 2022 г. МФ не пое нов дълг и не разплати огромни средства към бюджета, което намали бюджетният дефицит, така че поне по този критерий ние покриваме напълно изискването ни за членство. Имайте предвид, че ако имахме редовно правителство, това нямаше да бъде направено. Всеки служебен кабинет е експертен, а редовният такъв иска да бъде преизбран и ще се правят публични разходи и няма да се вземе предвид, че ако се взимат такива дългове, няма да имаме възможността да влезем в еврозоната“, поясни Филипов.

Експертът обясни, че за бъдещото ни членство в еврозоната единственият количествен коефициент, който не е ясно дали ще покрием, е инфлацията.

„Всички разходи, които се предприеха, за да се стабилизират домакинствата, разрушителната война на Русия в Украйна, цените на енергийните ресурси оказаха влияние, така че е нормално да имаме по-високи стойности на инфлацията. Дали ще покрием обаче референтната стойност, нужна за да влезем в еврозоната, ще стане ясно края на май месец“, коментира още Никола Филипов, след което обясни, че тази референтна стойност се определя на база средното аритметично на трите държави в ЕС с най-ниски нива на инфлация, а към тази величина след това се прибавя 1,5%.

„В ЕС обаче има държави, които са с инфлация много по-ниска от средната за съюза. Теоретично, ако ЕК реши да изкара държавите с най-ниски нива на инфлация, има и шанс да покрием изискванията. Да говорим за това сега обаче е твърде рано, в такава сложна политическа обстановка и парламентарна криза е твърде трудно да прогнозираме дали ще успеем да се въздържим от публични разходи“, отбеляза икономистът.

На въпроса каква трябва да бъде бъдещата стратегия на кабинета ни, за да влезем успешно в еврозоната, Филипов уточни, че трябва да продължим в същия дух.

„Трябва да се предприемат разходи, които можем да си позволим, да се поддържат нива, които можем да финансираме лесно. За съжаление, когато се сформира служебен кабинет, партиите стартират рекордни дългове, повишават се социалните разходи и резултатите са два: или задлъжняваме, защото теглим големи дългове и не можем да ги изплащаме, или повишаваме данъчната тежест – и двата фактора ще окажат негативно влияние върху икономиката ни. Много важно е държавата сега да бъде коректен платец и всички задължения, които ги има, да се изпълняват, за да не се повишава междуфирмената задлъжнялост. Последната икономическа криза от 2008 се задълбочи именно когато държавата престана да бъде коректен платец, сега не трябва да си позволяваме това да се случи“, призова той.

На въпроса какво е състоянието на финансовия сектор на страната Никола Филипов отбеляза, че секторът е от малкото стабилни неща през последните години.

„Банковият сектор се намира в много добра позиция спрямо 2008 г., така че той е подготвен за всяка една икономическа криза, което е позитивно за бизнеса, така че няма да очакваме кризата да бъде толкова дълбока. Проблем, който се появява, обаче за банковия ни сектор, е приемането на еврото. Понеже все още няма яснота кога ще приемем единната валута, сега банките са длъжни да правят огромни разходи за въвеждането на еврото без ясната визия кога това ще стане. Това е голям проблем, който не виждам да се засяга нито от МС, нито от МФ“, отбеляза той.

„За гражданите приемането на еврото няма да има голям ефект. Нашата икономика така или иначе вече е интегрирана с европейската, така че това е един цивилизационен избор, който сме поели с членството си в ЕС още през 2007 г., влизането ни в еврозоната ще бъде продължение на именно този път“, допълни икономистът Никола Филипов.