05 декември 2022, 11:01 / Моника Гаджанова

Икономистът Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза може да се отложи, но не и да се избегне

Снимка: Pixabay

Майката на всички икономически кризи може да бъде отложена, но не и избегната, предупреждава в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в бизнес училището Stern на Нюйоркския университет. Рубини бе старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.

"Световната икономика се насочва към безпрецедентно съвпадение на икономически, финансови и дългови кризи след експлозията на дефицити, заеми и ливъридж през последните десетилетия", уточнява Рубини. Според него в частния сектор планината от дългове включва тази на домакинствата (ипотеки, кредитни карти, автомобилни заеми, студентски заеми, лични заеми), на предприятия и корпорации (банков, облигационен и частен дълг) и на финансовия сектор (задължения на банкови и небанкови институции). В публичния сектор тя включва централни, регионални и местни държавни облигации и други формални задължения, както и скрити дългове като нефинансирани задължения от разходопокривни пенсионни схеми и системи за здравеопазване.

"Всички те ще продължат да растат със застаряването на обществата", смята главният изпълнителен директор на Roubini Macro Associates. За Рубини при явните дългове "цифрите са потресаващи".

Икономистът посочва, че в световен мащаб общият дълг на частния и публичния сектор като дял от БВП е нараснал от 200% през 1999 г. до 350% през 2021 г. Съотношението сега е 420% в развитите икономики и 330% в Китай. В САЩ то е 420%, което е по-високо, отколкото по време на Голямата депресия и след Втората световна война.

Рубини добавя, че дългът може да стимулира икономическата активност, ако кредитополучателите инвестират в нов капитал, който носи възвръщаемост, по-висока от цената на заемите (той дава за пример инвестиции в машини, жилища и публична инфраструктура).

"Много заеми обаче отиват просто за финансиране на разходите за едно постоянно потребление, надвишаващо доходите. Това е рецепта за фалит", отбелязва икономистът. По думите му инвестициите в "капитал" също могат да бъдат рискови, предупреждава икономистът. Независимо дали кредитополучателят е домакинство, което купува жилище на изкуствено завишена цена, корпорация, която се стреми да се разшири твърде бързо (без оглед на възвръщаемостта), или правителство, което харчи парите за "бели слонове" (екстравагантни, но безполезни инфраструктурни проекти).

"Подобно свръхкредитиране продължава от десетилетия - по различни причини. Демократизацията на финансите позволи на закъсалите за доходи домакинства да финансират потреблението си с дълг. Десноцентристките правителства упорито намаляват данъците, без да намаляват разходите, докато лявоцентристките харчат щедро за социални програми, които не са напълно финансирани с по-високи данъци. Данъчните политики, които облагодетелстват дълга пред собствения капитал, подстрекавани от ултра-разхлабената парична и кредитна политика на централните банки, подхранват скок в заемите както в частния, така и в публичния сектор", отбелязва Рубини в Project Syndicate. Той допълва, че днес централните банки са принудени да увеличат лихвените проценти в опит да възстановят ценовата стабилност.

"За мнозина това представлява троен удар. Инфлацията също така ерозира реалните доходи на домакинствата и намалява стойността на активи им (като жилища и акции). Същото важи и за крехките и свръхзадлъжнели корпорации, финансови институции и правителства: те са изправени пред рязко нарастващи разходи по заемите, падащи приходи и намаляващи стойности на активите едновременно", отбелязва икономистът. За него по-лошото е, че тези събития съвпадат със завръщането на стагфлацията (висока инфлация заедно със слаб растеж). Последният път, когато развитите икономики са били в такава ситуация, е бил през 70-те години на миналия век, но тогава поне съотношенията на дълга са били много ниски.

"Днес сме изправени пред най-лошите аспекти на 70-те години (стагфлационни шокове) заедно с най-лошите аспекти на световната финансова криза. И този път не можем просто да намалим лихвите, за да стимулираме търсенето. В крайна сметка световната икономика е ударена от постоянни краткосрочни и средносрочни негативни шокове в предлагането, които намаляват растежа и увеличават цените и производствените разходи", пише Рубини. Сред шоковете той откроява смущенията от пандемията в предлагането на труд и стоки; влиянието на войната в Украйна върху цените на суровините; все по-катастрофалната политика на Китай за нулев COVID и дузина други средносрочни шокове - от изменението на климата до геополитическите конфликти – създаващи допълнителен стагфлационен натиск.

"Затова можем да очакваме твърдо приземяване: дълбока, продължителна рецесия – на върха на тежка финансова криза. Тъй като балоните при активите се спукаха, коефициентите на обслужване на дълга скочиха, а реалните доходи на домакинствата, корпорациите и правителствата паднаха, икономическата криза и финансовата катастрофа ще се подхранват взаимно", предрича Рубини. Той отбелязва, че развитите икономики, които заемат в собствената си валута, могат да използват неочаквания инфлационен бум, за да намалят реалната стойност на номиналният си дългосрочен дълг.

"Докато правителствата не желаят да повишат данъците или да намалят разходите, борейки се с дефицитите си, тяхната монетизацията от централните банки отново ще се разглежда като пътя на най-малкото съпротивление. Не можеш обаче да заблуждаваш всички хора през цялото време. След като духът на инфлацията излезе от бутилката - което ще се случи, когато централните банки изоставят борбата с нея заради задаващия се икономически и финансов срив - номиналните и реалните разходи по заемите ще скочат", заключва Рубини.