Икономистът Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза може да се отложи, но не и да се избегне

Майката на всички икономически кризи може да бъде отложена, но не и избегната, предупреждава в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в бизнес училището Stern на Нюйоркския университет. Рубини бе старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка. 

 

"Световната икономика се насочва към безпрецедентно съвпадение на икономически, финансови и дългови кризи след експлозията на дефицити, заеми и ливъридж през последните десетилетия", уточнява Рубини. Според него в частния сектор планината от дългове включва тази на домакинствата (ипотеки, кредитни карти, автомобилни заеми, студентски заеми, лични заеми), на предприятия и корпорации (банков, облигационен и частен дълг) и на финансовия сектор (задължения на банкови и небанкови институции). В публичния сектор тя включва централни, регионални и местни държавни облигации и други формални задължения, както и скрити дългове като нефинансирани задължения от разходопокривни пенсионни схеми и системи за здравеопазване.

"Всички те ще продължат да растат със застаряването на обществата", смята главният изпълнителен директор на Roubini Macro Associates. За Рубини при явните дългове "цифрите са потресаващи".  

 

Икономистът посочва, че в световен мащаб общият дълг на частния и публичния сектор като дял от БВП е нараснал от 200% през 1999 г. до 350% през 2021 г. Съотношението сега е 420% в развитите икономики и 330% в Китай. В САЩ то е 420%, което е по-високо, отколкото по време на Голямата депресия и след Втората световна война.

 

Рубини добавя, че дългът може да стимулира икономическата активност, ако кредитополучателите инвестират в нов капитал, който носи възвръщаемост, по-висока от цената на заемите (той дава за пример инвестиции в машини, жилища и публична инфраструктура).

"Много заеми обаче отиват просто за финансиране на разходите за едно постоянно потребление, надвишаващо доходите. Това е рецепта за фалит", отбелязва икономистът. По думите му инвестициите в "капитал" също могат да бъдат рискови, предупреждава икономистът. Независимо дали кредитополучателят е домакинство, което купува жилище на изкуствено завишена цена, корпорация, която се стреми да се разшири твърде бързо (без оглед на възвръщаемостта), или правителство, което харчи парите за "бели слонове" (екстравагантни, но безполезни инфраструктурни проекти).

 

"Подобно свръхкредитиране продължава от десетилетия - по различни причини. Демократизацията на финансите позволи на закъсалите за доходи домакинства да финансират потреблението си с дълг. Десноцентристките правителства упорито намаляват данъците, без да намаляват разходите, докато лявоцентристките харчат щедро за социални програми, които не са напълно финансирани с по-високи данъци. Данъчните политики, които облагодетелстват дълга пред собствения капитал, подстрекавани от ултра-разхлабената парична и кредитна политика на централните банки, подхранват скок в заемите както в частния, така и в публичния сектор", отбелязва Рубини в Project Syndicate. Той допълва, че днес централните банки са принудени да увеличат лихвените проценти в опит да възстановят ценовата стабилност.