Ограниченият производствен капацитет за стомана в Европа бави големи енергийни проекти

Европейският пазар за производство на стомана и производни изделия не може да осигури основния ресурс за изграждането на критична енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа на фона на все по-ключовата необходимост от сигурност на енергийните доставки и диверсификация на маршрутите за пренос на газ.

Показателен пример за това са стоманените тръби с размер DN 700, използвани основно при изграждането и разширяването на значителна част от газопреносната инфраструктура на България и съседните държави. До момента, DN 700 са били набавяни единствено от трети страни заради необходимостта от предвидимост в сроковете за доставка и обезпечаване в количествата. Стоманените тръби от този вид обаче не са стандартен ресурс, който може лесно да бъде заменен с алтернативен продукт, като той трябва да отговаря на конкретни технически спецификации.

За този проблем алармират редица български и европейски компании по време на последната публична консултация на ЕК, провела се през октомври, посветена на прякото въздействие на регулациите за внос на стомана от трети страни. Само три месеца след въвеждането на мерките строителният и индустриалният сектор вече се сблъскват с последици, които поставят под въпрос изпълнението на проекти по действащи договори, със заложени конкретни технически параметри, цени и срокове, вкл. и изпълнението на публични такива.

Подробно проучване на европейския пазар за производство и доставка на стоманени изделия направено от български компании в сектора показва, че редица производители в най-големите икономики на Съюза, вкл. Франция, Италия, Германия, Полша и Испания, не разполагат с необходимия технологичен капацитет за производство на едрогабаритни тръби DN 700. Така индустрията е поставена в ситуация, при която трябва да изпълнява договорните си задължения, но възможностите ѝ да осигури необходимите материали са ограничени от въведените от Европа регулации и мита.

Според отчетеното от индустрията, след въвеждането на новите мита, увеличени с 50%, цените на стоманените тръби са се повишили двойно. Подобен скок поставя под сериозен натиск финансовите параметри на вече сключени договори. При проекти с предварително фиксирани цени и ограничени възможности за компенсиране на непредвидени разходи допълнителното оскъпяване може да доведе до необходимост от осигуряване на нов публичен ресурс, за да бъдат изпълнени първоначално поетите ангажименти.

Изграждането на газопреносна инфраструктура не позволява компромиси с техническите характеристики на използваните материали. Изборът на тръби зависи от предназначението на съоръженията, работните параметри и количествата газ, които трябва да бъдат транспортирани. Следователно замяната на един продукт с друг не може да се извърши лесно и бързо, а изисква съответствие с техническите спецификации и приложимите стандарти, като по този начин възможностите за реакция на изпълнителите намаляват драстично.

Този казус създава предпоставки за икономически трудно преодолима среда за реализацията на проекти със стратегическо значение за Европа, последиците от който вече носят своите негативни икономически ефекти и забавя реализацията на мащабни газови инфраструктурни проекти.