ОИСР: Световният икономически растеж ще се забави през 2023 г.

Световната икономика ще понесе следващата година по-тежък удар от предварително прогнозирания, това се посочва в последния прогнозен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сред факторите довели до тревожното заключение са кризата в енергетиката, растящата инфлация, войната в Украйна и не на последно място пандемията от Ковид-19.

Растежът също така е  засегнат и от повишаването на лихвените проценти, тъй като централните банки се борят да овладеят галопиращите цени.

„Редица показатели се влошиха, а перспективите за глобалния растеж се помрачиха“, се казва в доклада.

През второто тримесечие на тази година световният растеж се забави и данните в много икономики „сега сочат продължителен период на слаб растеж“, заяви ОИСР.

Организацията намали прогнозата си за растежа на световната икономика за 2023 г. до 2,2%, което е спад от 2,8% в предишната ѝ оценка през юни.

Рецесията в Германия

Перспективите за почти всички страни от Групата на 20-те най-големи икономики бяха намалени, с изключение на Турция, Индонезия и Великобритания, макар че за последната се предвижда нулев растеж.

Растежът в Съединените щати - най-голямата икономика в света, се очаква да се забави до 0,5 % през 2023 г.

Прогнозата за растежа на Китай, чиято икономика беше засегната от строгите ковид-ограничения, беше рязко намалена за тази година до 3,2 %, докато за 2023 г. е понижена леко до 4,7 %.

Очаква се Германия да навлезе в рецесия следващата година, като най-голямата европейска икономика вече се свива с 0,7 % - спад от 2,4 процентни пункта спрямо предишната прогноза.

Икономиката на страната е най-тежко засегнатата в Европа, тъй като разчита до голяма степен на руските доставки на природен газ, които Москва намали значително, предизвиквайки подозрение, че това е в отговор на западните санкции.

Еврозоната като цяло ще отбележи слаб ръст от 0,3%, което е рязко понижение от 1,6%.

ОИСР запази непроменена прогнозата си за глобалния растеж през 2022 г. на ниво от 3%, след като преди това я понижи.

За да подчертае въздействието на руската инвазия в Украйна, ОИСР заяви, че глобалното производство през 2023 г. сега се очаква да бъде с 2,8 трилиона долара по-ниско от предишната оценка преди конфликта през декември 2021 г.

Значителна несигурност

Войната доведе до рязко покачване на цените на енергията и хранителните продукти поради опасения за доставките, тъй като Русия е основен производител на нефт и газ, а Украйна е ключов износител на зърнени култури за страни от целия свят.

Инфлацията се покачваше още преди конфликта поради затрудненията в световната верига за доставки, след като страните излязоха от блокирането заради ковид.

„Последиците от войната и продължаващото въздействие на епидемиите от Covid-19 в някои части на света намалиха растежа и оказаха допълнителен натиск за повишаване на цените. Инфлационният натиск става все по-широкообхватен, като по-високите енергийни, транспортни и други разходи се отразяват на цените“, посочва организацията.

ОИСР повиши прогнозата си за инфлацията в Г-20 до 8,2% за 2022 г. и 6,6% за следващата година.

Правителствата обявиха извънредни мерки, за да помогнат на домакинствата и предприятията да се справят с нарастващите разходи за живот.

Но фискалните мерки за компенсиране на енергийните разходи „бяха слабо насочени“, смятат експертите.

Междувременно централните банки повишиха лихвените проценти - ход, необходим за укротяване на инфлацията, който обаче може да тласне икономиките към рецесия.

Затягането на паричната политика е „ключов фактор, който забавя глобалния растеж“, смятат още от ОИСР и предупредиха , че прогнозите за световната икономика са обвити в „значителна несигурност“.

По-сериозният недостиг на горива може да намали с още 1,25 процентни пункта икономиката на Европа през 2023 г. и с половин процентен пункт глобалния растеж.