Овощарите в Сливенско се оплакаха от ниска изкупна цена на прасковите

Земеделските производители обмислят изкореняване на дръвчетата. След драстичния скок на торовете, горивата и труда много от тях на ръба на оцеляването

Изкупната цена на прасковите за преработка отново взриви недоволството сред производителите в Сливенско. В известната „Долина на прасковите" преработвателните предприятия изкупуват продукцията за компот на цена от 37 евроцента за килограм — точно толкова, колкото и миналата година, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

На фона на драстичния скок на торовете, горивата и труда обаче, много от овощарите се оказват на ръба на оцеляването. Някои от тях вече обмислят крайната стъпка – да изкоренят градините си, тъй като сметката просто не излиза.

„Не да я унищожа... ще я изкореня. Защото разходите са ми повече от приходите", споделя с горчивина Апостол Евтимов, земеделски производител на плодове от региона. По думите му след миналогодишното измръзване, тази година стопаните са ударени от нов скок на производствените разходи – между 25 и 30%.

„Миналата година цената като е била 37 цента, оттогава досега дизелът цената му е с 20-25-30% повече, на препаратите е с 20-25% повече, на торовете е с 30% повече, надниците са с 30% повече...", изброява Евтимов.

Той обаче не бърза да хвърля цялата вина върху преработвателите: „Значи, преработвателното предприятие не ни е виновно. То също работи спрямо пазарни условия. То се конкурира с гръцките преработвателни предприятия, които са много повече и са много по-силни."

Според него истинският проблем е в липсата на адекватна държавна подкрепа, тъй като така наречената обвързана подкрепа не е променяна от години. „За пример давам: субсидията, която ние получаваме, защото отглеждаме плодове и зеленчуци, вече 7-8 години е една и съща. Кое остана в държавата преди 7-8 години и сега една и съща? Няма такова нещо. Цената на прасковата преди 7-8 години беше такава, цената на сливата беше такава, субсидията беше такава... Нали, 7-8 години кое остана с цена преди 7-8 години? Нищо", категоричен е овощарят.

Сянката на гръцкия пазар и липсата на кооперативи

Основният фактор при формирането на цените у нас остава съседна Гърция, която е гигант в сектора. Това потвърждава и Коста Петров от Сдружение „Българска праскова".

„Цената на прасковата се формира от Гърция. Тя, освен че е конкурент, е и голям производител. Ние купуваме 8-9 хиляди тона праскова за преработка, говорим за индустриална праскова, а те правят около 400-420 хиляди тона", разяснява Петров.

По думите му гръцките кооперативи и фабрики вече преговарят за корекция нагоре, което дава известна надежда. „Тъй като 37 цента също не устройва техния производител, а и много от техните производители са с ниски добиви тази година... Та най-вероятно са взели решение за понеделник да вдигнат цената малко. Очакваме да я вдигнат с малко и нашите фабрики да реагират така."

Според Петров българските преработватели имат капацитет за около 14-15 хиляди тона, но родното производство не може да ги задоволи изцяло, поради което вносът от Гърция е неизбежен. Големият дефект на българското овощарство обаче остава липсата на сдружения.

„При тях е много по-добре организирано. Както казах, там са много организации на производители, много по-добре структурирани. Това им дава възможност със собствени бази – със сортиращи, преработващи, пакетиращи, охлаждащи плодовете бази – да изнасят и да влизат в магазинната мрежа. Тази организираност дава възможност за някаква предвидимост", изтъква той.

Според него причините у нас са комбинация от народопсихология и липса на визия: „Вярно е, че имаме един балкански манталитет за индивидуалност, но е и държавна политика. Там има държавна политика, която е била провеждана много години, и затова тия кооперативи в Италия, Испания и Гърция са създадени."

Петров напомня, че отглеждането на праскови е изключително трудоемко. „Специално прасковата – имаме ръчна резитба, ръчно прореждане, ръчно бране, нямаме механизация тука. А пък всичко това скочи — торове, препарати, горива, работна ръка... Това скочи! За 7-8 години разходите почти се удвоиха. Ние не можем адекватно... Изкупните цени останаха на ниво отпреди 7-8 години, подпомагането остана на ниво отпреди 7-8 години... Ние не можем да издържим вечно", алармира той.

От страна на преработвателите обаче картинката изглежда по различен начин. Димитър Алексиев, представител на преработвателната компания „Фрукто" АД, подчертава, че базовите цени са вързани с международните пазари.

„Цената е определена от гръцките преработватели и производители, та е 37 цента за килограм праскови, доставен във фабриката. И тя е такава и за гръцките фабрики, както и за нас. Само че, за разлика от гръцките фабрики, ние имаме допълнителни разходи тук върху тези 37 цента", обяснява Алексиев, визирайки разходите за транспорт и сортиране.

Според него българските земеделци всъщност получават по-добри условия от гръцките си колеги, стига да постигат висока ефективност. „Подготвил съм таблици, в които показвам години назад, че гръцките земеделци получават по-малко, отколкото български земеделски производител всяка година — с всички наши цени, които ние сме давали досега. Тук въпросът е, че ние обявяваме една цена от начало до край и изкупуваме всички плодове на нашите основни доставчици, стига те да са качествени."

За преработвателите ключът към рентабилността е в обема от декар: „Би трябвало земеделецът в България да бъде съсредоточен върху това да произведе максимално качествена продукция и максимално много, голямо количество от декар. На всеки един от тях, който произвежда от 3 до 4 тона от декар праскови, сметката излиза превъзходно и с добра печалба", категоричен е Алексиев.

Докато фабрики и овощари си прехвърлят аргументите за сметките, добивите и пазара в Гърция, в Сливенско напрежението остава. А за много от производителите въпросът вече не е дали ще спечелят през този сезон, а дали въобще ще продължат да отглеждат праскови и през следващия.