Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Парадокс: Теглим повече дълг, а държавният намалява и се прехвърля върху гражданите

Парите

Парадокс: Теглим повече дълг, а държавният намалява и се прехвърля върху гражданите

Парадокс: Теглим повече дълг, а държавният намалява и се прехвърля върху гражданите - Tribune.bg
Снимка:

„Посрещаме зимата с едно относително силно възстановяване след шока от пандемията миналата година, посрещаме я и с висока инфлация, и то този път не просто с изолирано увеличение на някои енергийни цени, а с доста по-сериозно общо увеличение на цените“, заяви пред БНТ икономистът Лъчезар Богданов.

Според него въпросът е доколко ние догодина ще бъдем във фаза на възстановяване.

„В момента имахме първо шок на потреблението, след което по ред причини настъпи успокоение, сега имаме нещо като Коледата е дошла рано, но това е растеж движен от потребление, въпросът е кога ще имаме по-сериозна промяна в инвестициите“, обясни той.

Щерьо Ножаров - икономически съветник към БСК обяви, че за периода на пандемията консолидираният дълг в сектор „Държавно управление“ се е увеличил с 30%.

„Икономиката има проблясъци на възстановяване, БВД расте в много по-малка степен отколкото бяха очакванията. Ние не сме наясно ще се успокоят ли цените в енергетиката, не сме наясно ще има ли ново спиране на бизнеса 2022 заради новия щам. Темпът на ваксинация остава нисък, поради което ефектите са по-големи, имаме и привнасяне на ефекти от международните пазари и от еврозоната, тези неща са стряскащи“, каза още Ножаров.

„Ако не започнем да говорим от сега, в периода между 2025-2030 г. проблемите ще ни притиснат и могат да доведат до сериозно спиране на икономиката“, предупреди експертът.

„Парадоксът е, че колкото повече дълг взимаме, толкова повече държавният дълг намалява, тъй като това се прехвърля върху гражданите. Дългът увеличава инфлацията, инфлацията повишава събираемостта на публичните приходи, при което дългът намалява за сметка на личния разполагаем доход на гражданите“, поясни тезата си той.

„Когато икономиката е в условията на рецесия, на криза, при увеличаване на минималната работна заплата, се увеличава безработицата. Това показва, че в условията на кризата, минималната работна заплата не трябва да се увеличава“, заяви Ножаров, позовавайки се на анализ на българската икономика за последните 20 години.

„Най-разумното нещо е да се изработи механизъм, който да дава предвидимост. Когато икономиката се развива добре, тогава може да си позволи икономиката малко повече увеличение на минималната работна заплата. Това трябва да е механизъм базиран на разумни и обективни показатели, около който да има консенсус“, допълни Богданов.

Относно обявеното от Асен Василев съкращаване на администрацията с 30%, Богданов каза, че сега сме в ситуация, в която голяма част от тези хора ще си намерят работа в частния сектор, тъй като те са квалифицирани.

Според Щерьо Ножаров, за да е устойчив този процес, трябва да се види структурата на новото управление.

 


Топ новини

виж още
Актуална тема