Пазар на труда: Бизнесът иска шивачи и монтьори, образованието дава икономисти и ресторантьори

План-приемът в професионалното образование за 2024/2025 г. показва, че и през тази година най-голяма част от кадрите ще се обучават за придобиване на квалификация в направленията "Техника“ (основно техници на транспортна техника и на компютърни системи), "Услуги за личността“ (основно ресторантьори и готвачи) и "Информатика“ (основно икономисти-информатици и организатори на Интернет приложения). По всяко от тези три направления приемът е над 5 хиляди осмокласници, а общо формират над 56% от започналите професионално образование през настоящата учебна година (общо малко над 36 хиляди ученика). Това се казва в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.

Същевременно годишното проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила (виж коментар на ИПИ тук) показва доколко приемът в професионалното образование отговаря на бъдещото търсене на труд. През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията "Архитектура и строителство“, "Техника“ и "Производство и преработка“ – те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.  

Интересно е и съпоставянето не конкретните професии, които се търсят на пазара на труда и предлагат от професионалното образование. За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри.

За професията със заявена най-висока потребност – "Строител“ с 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема.

Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.

Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.

Специалисти в направлението "Стопанско управление и администрация“ се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10% от учениците според план-приема в професионалното образование. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление "Услуги за личността“, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.

Тези данни за пореден път показват разминаването между професионалното образование и потребностите на пазара на труда. В същото време реализацията на завършващите не се проследява, което на практика не позволява изпълняването на основната цел на професионалното образование, а именно да бъде пряка връзка между образователната система и трудовия пазар.

Тазгодишното издание на разработения от ИПИ "Индекс на съответствието между професионалното образовани и профила на икономиката“ показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчни.