Петкова: ЕСО изпълнява 5 проекта за изграждане на 450 км нови електропроводи

Проучвателните дейности в блок 1-14 „Хан Кубрат“ на Черно море продължават

Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ изпълнява 5 проекта от общ европейски интерес за изграждане на 465 км нови електропроводи, 400 KV и разширяване на 4 подстанции в страната, на обща инвестиционна стойност 490 млн. лв., посочи на парламентарен контрол енергийният министър Теменужка Петкова. За реализацията на проектите, дружеството е привлякло 180 млн. лв. безвъзмездни средства от Европейския механизъм за свързване на Европа и 30 млн. лв. от международен фонд „Козлодуй“. 

„До момента са завършени два от проектите за изграждане на вътрешните 400 KV електропроводи между подстанция Марица-Изток, подстанция Бургас и от подстанция Марица-Изток до откритата разпределителна уредба на ТЕЦ „Марица-Изток“ 3. Към момента текат процедури по въвеждането им в експлоатация“, изтъкна министър Петкова. По думите ѝ изграждането на другите два вътрешни електропровода също са в напреднал етап на изпълнение. Към края на януари са изпълнени 60% от строително монтажните работи по проекта за изграждане на електропровода между подстанциите Пловдив и Марица-Изток. В заключителен етап е и изграждането на 86-километровия електропровод свързващ подстанциите Варна и Бургас, като в средата на 2021 г. се очаква въвеждането му в експлоатация. 

Очаква се петият проект на ЕСО, а именно междусистемният електропровод 400 KV между подстанцията Марица-Изток и подстанцията Неа Санта в Гърция, да бъде финализиран през 2022 г. Той е с дължина 122 км на българска територия и 29 км на гръцка. Изграждането на българския участък започна през март 2020 г., като към момента повече от 50% от строително-монтажните работи по електропровода са изпълнени. 

Проектът за пазарно обединение на електроенергийния пазар между България и Гърция се очаква да бъде въведен в реална работа през май месец тази година, проектът с Румъния - през август, а този с Република Северна Македония се очаква да започне да работи най-рано през първото тримесечие на 2022 г. 

Относно поемането на дълга на „Топлофикация София“ от БЕХ в размер на 109 млн. лв., Петкова посочи, че дългът е изкупен с цел да бъде запазена финансовата стабилност на столичното парно, а практиката на цесиране на вземанията от Топлофикация-София води началото си от 2002г. 

„Гарантирането на енергийната сигурност на страната чрез продължаване на проучванията в дълбоко Черно море е един от приоритетите в управленската програма на правителството. В тази връзка правителството предприе поредица отстъпки за подкрепа на проучванията в българските териториални води в Черно море“, коментира Теменужка Петкова. 

Министърът на енергетиката посочи, че договорът за проучване в блок 1-21 „Хан Аспарух“ е бил за срок от 5 години, като през 2018 г. е удължен от Министерския съвет с две години, което се повтаря и през 2020 г. Към момента договорът за търсене и проучване на подземни богатства за блок 1-21 „Хан Аспарух“ е в сила до 15 май 2022 г. 

„На 16 октомври 2015г. Министерският съвет е издал разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ за срок от 5 години в площ 1-14 „Силистар“, като наименованието на блока вече е блок 1-14 „Хан Кубрат““, уточни министър Петкова. Тя допълни, че в блок 1-14 „Хан Кубрат“ продължават проучвателните дейности.