Пламен Димитров, КНСБ: Минималната ни работна заплата е най-ниска в целия ЕС

Мария Минчева от БСК обърна внимание на това, че и производителността ни е най-ниска в ЕС

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) официално предложи минималната работна заплата от януари 2026 година да се повиши на 1213 лв., или 620,20 евро.

Традиционно няма консенсус между синдикатите и работодателите относно ръста на минималната заплата. Бизнесът е против всяко увеличение, а профсъюзите са за повече пари нагоре.

Нетният размер на минималната работна заплата ще е под 1000 лв. - 970 лв., а брутото 1213 лева. Така тя е най-ниска в целия ЕС с размер от 620 евро. Това каза предbTVшефът на КНСБ Пламен Димитров.

„Такъв размер би имал човек, който няма абсолютно никакъв стаж, т.е. към това плащане не се добавят никакви добавки за класове и така нататък.  И тъй като статистиката на различните органи дава различни информации, е много трудно да се каже колко точно хора ще вземат тази минимална работна заплата“, коментира Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара.

„Ако сравните данните, които постъпват в НАП и в НОИ, ще видите едни драстични разлики, които се надяваме с влизането на регистъра на заетостта вече да имаме много по-пълна картина“, отбеляза тя.

Мария Минчева обърна внимание на това, че и производителността ни е най-ниска в ЕС. Именно тя трябвало да движи икономическия растеж, а не само ръста на потреблението.

„Минималната заплата е едва 40% от средната“, подчерта Димитров, като се позова на данни на Евростат. Това също било най-ниско в ЕС. „Навсякъде е над 50%“, добави той.

По думите му в последните 3 години има и рекордна заетост. Според него досега доходите догонвали инфлацията, която дошла отвън.

„Необходим е фокус върху инвестициите. Не може само потреблението да движи икономиката“, категорична е Минчева.

Тя смята, че е важно не само колко хора вземат минимална работна заплата, а и разпределението на заплатите на територията на цялата страна по сектори.

Предложението на министерството следва законово установената формула, според която минималното възнаграждение трябва да бъде 50% от средната брутна заплата за страната. От бизнеса обаче за пореден път изразиха несъгласие.

„Ние не подкрепяме тази формула, защото тя се прие в една ситуация, в която бяхме преди избори. Знаете, в последния ден на Народното събрание се възприе тази формула, под претекст, че тя възпроизвежда указания на директива за въвеждане на адекватни минимални работни заплати“, каза Мария Минчева.

Тя отбеляза, че с формули не могат да се правят политики.

От своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че законът, макар и с недостатъци, трябва да се прилага. 

„Законовият текст е законов обаче - какъвто е - такъв, хубав или лош, в края на краищата всеки може да има претенции, но когато дойде времето, той се прилага“, посочи той.

„Има разговори за замяна на формулата за изчисление на минималната работна заплата. Малко не ни достигна за споразумение“, отбеляза Димитров.

Минчева предложи да има ежегоден цикъл, започващ от март или април, в който да се преговаря между работодатели и синдикати, за да може накрая да излязат с общо предложение към правителството.

„Когато не можем да се разберем, кабинетът трябва да се намесва“, категоричен е Пламен Димитров.

Успоредно с дебата за минималната заплата, от КНСБ излязоха с пакет от допълнителни икономически и социални искания.

КНСБ предлагат увеличаване на осигуровките за пенсии с 2 на сто от догодина. Таванът на максималния осигурителен доход да нарасне до 4625 лева, настояват и за по-големи данъчни облекчения за родителите с деца.

Освен това синдикатът предлага увеличаване на корпоративния данък от 10 на 15 на сто и увеличаване на данък дивидент. За заетите в бюджетната сфера КНСБ иска ръст на доходите от 10 на сто.