По-скъпа дигитална от телевизионна реклама през 2021 г.

Според очакванията инвестициите в реклами в дигитални медии ще достигнат нивото от 127 млн. лева тази година

Пандемията от коронавирус ще "изяде" 11-те % ръст на българския рекламен пазар, постигнат през 2019 г., след като очакванията за тази година са за спад от 10 на сто и връщане към нивата от 2018 г. от около 415 млн. лв. Това показва прогнозата на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Прогнозите оттук нататък обаче са добри. През 2022 година пазарът ще се възстанови. Прогнозата е скокът да е поне с 20 млн. лева над медийните инвестиции отпреди коронавируса. Тя още по-положителна за дигиталната реклама, която се очаква да поскъпне повече от телевизионната догодина.

Рекламният пазар през 2019 Година

Българският рекламен пазар запазва стабилен ръст от 11% през 2019 г. Нетните инвестиции през изминалата година възлизат на 462 млн. лв., сред които с най-висок дял от над 56% остава телевизията. Тя успява да привлече инвестиции от 260 млн. лв. през 2019 г. Дигиталните медии са единственият канал, койтозапазва двуцифрен ръст през изминалата година.Инвестициите там са нараснали с 25% на годишна база спрямо 2018 г., а основните движещи сили за високия ръст остават социалните мрежи и онлайн видео съдържанието.

Освен пресата, която забавя спада, но отново отбелязва негативни стойности от -2% през 2019 г., останалите канали растат в границите от 2 до 5% на годишна база (външна реклама: 5%, радио: 3%, кино реклама: 2%). Медийната инфлация в телевизия и дигитални медии се изравнява през 2019 г. и достига стойности от 12%, при печатните медии за първи път от две години насам тя не е отрицателна и остава на границата от 0%. За останалите медии инфлацията се движи в интервала между 2 и 3%

Прогноза за Рекламния пазар през 2020 година

Въпреки извънредната ситуация, в която глобалната пандемия от COVID-19 постави ибългарския рекламен пазар, очакванията са до края на 2020 той да се възстанови и да се върне към нивата на инвестиции от 2018 г. с над 415 млн. лв. разходи, вложени в реклама до края на тази година. Според тази прогноза очакваният спад в общите рекламни инвестиции се очаква да достигне -10%.Големият печеливш и единственият канал, в който се очаква положителен ръст в приходите от реклама тази година, са дигиталните медии с 4%увеличение на годишна база. Така те ще успеят да привлекат над 30% от общите инвестиции за медийна реклама на пазара у нас, след като миналата година за първи път успяха да достигнат до една четвърт от тях. Телевизията ще остане най-предпочитаниятрекламен канал с 54% дял от общите инвестиции през 2020 г., въпреки прогнозирания спад от -13% на годишна база спрямо 2019 г. Постепенното пренасочване на бюджети към дигитални медии остава трайна тенденция, която се очаква да продължи и през следващите няколко години.

Радиото, наред с телевизията, е медията, която се очаква да запази най-ниски нива на спад в инвестициите си за реклама с прогнозиран спад на годишна база от -11% за 2020 г. Останалите медии ще бъдат по-силно засегнати от преразпределението на рекламните инвестиции по време на и след пандемичната обстановка, и се очаква в края на годината да отбележат спад в приходите от реклама между 22% и 45%. Делът им в общия рекламен микс остава незначителен, като най-силни позиции в него ще продължи да упражнява външната реклама с близо 8,5% дял. Очакванията за медийната инфлация през 2020 г. са тя да достигне 12% в телевизията и дигиталните медии и за втора поредна година да запази еднакво високи нива и в двата рекламни канала. До 2018 г. телевизията традиционно държеше най-високите нива на инфлация с по 13% за две поредни години. Процентите в останалите медийни канали се очаква да не преминават 2%. Пресата и кино рекламата се очаква да завършат годината с 0%, а външната реклама и радиото – с 2% инфлация.

Прогноза на БАКА

Какво очаква рекламния пазар в следващите 2 години до 2022-а?

Пазарът започва постепенно да се възстановява и през 2022 година медийните инвестиции ще надхвърлят поне с 20 млн. лв. тези от периода преди пандемията, като достигнат близо половин милиард лв., очакват от БАКА.

Телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции у нас, а ръстът им на годишна база постепенно ще се върне към положителни стойности от 6% (2021 г.) и 8% (2022 г.). През 2022 г. се очаква те да привлекат близо 260 млн. лв. реклама.

Прогнозата е дигиталните медии да запазят и плавно да увеличават дела си в общия медиен микс до над 31% през 2020 г. Ръстът им ще започне да се увеличава с не повече от 10% на година.

Очакванията са разходите за реклама в дигиталните канали да достигнат до 150 млн. лв. през 2022 г.

С изключение на пресата всички останали канали в медия микса се очаква да отбележат ръст между 8% и 17% за 2021 г. и между 8 и 10% през 2022 г. Предвижданията са инвестициите в печатните медии да отчитат все по-висок спад, който през 2022 г. може да достигне до -11% на годишна база.

Общата прогнозна инфлация за 2021 и 2022 г. е съответно 7% и 8%, като през следващата година се очаква дигиталните медии за първи път да задминат телевизията по този показател и да отбележат инфлация от по 10% през следващите две години. В телевизията тя се очаква да достигне 7% през 2021 и 9% през 2022 г. В останалите медийни канали най-високата очаквана инфлация е 6% (за външна реклама през 2022 г.), а най-ниската – 0% в печатните медии.

Данните на БАКА са подготвени от медийната комисия към асоциацията по предоставена информация от българските медии и медия агенции. Данните представляват оценка на нетните инвестиции в основните медийни канали и не включват вложенията в творчески решения и производство на рекламни формати.