Полина Стойкова: Жилищният пазар в София - от бум в пауза

След въвеждането на извънредното положение има интерес към жилища в периферни райони на столицата, наблюдават агенциите

Изключително голяма активност на имотния пазар у нас през първите 3 месеца на годината и ускоряване на ценовия растеж до около 4% на годишна база, отчита в анализа си Полина Стойкова, изпълнителен директор на BULGARIAN PROPERTIES.

След въвеждането на извънредното положение за овладяване на разпространението на коронавируса в средата на март, е последвало отдръпване на пазарните участници, спад в запитванията и огледите, и временна пауза на намеренията за покупка до преминаване на епидемията, твърди експертът.

"Досега не се беше случвало толкова рязко превключване от бум в пауза, но доброто състояние на пазара преди кризата дава основание да смятаме, че възстановяването ще бъде бързо при благоприятно развитие на епидемията и последвалата от нея икономическа стагнация", коментира Стойкова.

Данни за имотния пазар в столицата показват, че през първото тримесечие на 2020 г. ценовите ръстове се ускоряват, а средната цена в София подминава границата от 1100 евро/кв.м., около която е гравитирала от края на 2017 г.

Средната цена на жилищата в София на база реални сделки е 1120 евро/кв.м. спрямо 1080 евро/кв.м. за първото тримесечие на 2019 г., което е нарастване с около 4% на годишна база. Ръст от 2.2% има и спрямо последните месеци на 2019 г., когато апартаментите в София са се продавали средно за 1095 евро/кв.м.

Продажната цена на закупените апартаменти също е нараснала средно до 101 130 евро за 2020 г. при 90 960 евро в началото на 2019 г. и 95 230 евро през последното тримесечие на 2019 г. Това е нетен ръст от около 10 000 евро средно за апартамент в София спрямо същия период на 2019 г.

Най-голяма активност се отчита в традиционно предпочитаните квартали на столицата като Витоша, Манастирски ливади, Кръстова вада, Дианабад, централните частни на София, включително широк център – Зона Б-5, Б-18, Банишора. Към тях се добавят и големите жилищни комплекси Младост, Люлин и Надежда, към които традиционно има сериозен интерес.

След въвеждането на извънредното положение се повишава интереса към жилища в периферни райони на столицата, в селата около нея, с възможност за изолация, но и лесно придвижване до града. Хората започват да се настройват за по-дългосрочна нужда от собствено пространство на открито.

Средните цени в най-популярните квартали през 1-вото тримесечие на 2020 г. са:

• Манастирски ливади – 1090 евро/кв.м.

• Витоша – 1034 евро/кв.м.

• Кръстова вада – 1250 евро/кв.м.

• Дианабад – 1290 евро/кв.м.

• Център – 1420 евро/кв.м.

• Лозенец – 1900 евро/кв.м.

• Банишора – 1030 евро/кв.м.

• Младост – 1150 евро/кв.м.

• Надежда – 945 евро/кв.м.

• Люлин – 710 евро/кв.м.

„Oт средата на април се забелязва раздвижване на пазара, тъй като хората се пренастроиха към новата реалност и започват да възобновяват действия по изпълнение на своите планове и бизнес задачи“, изтъква Стойкова. Според нея това се доказва от нарастващия брой запитвания за имоти, които са се върнали на нивата от преди кризата. Освен това наред с виртуалните огледи, започват да се провеждат и все повече присъствени огледи на имоти, без които трудно би се стигало до сделки.

„Цените на имотите за момента остават без съществено изменение. Продавачите са в изчаквателна позиция, докато има повече яснота какво предстои. Купувачите също изчакват - по-ниски цени или да видят дали ще останат на работа и при какви условия ще могат да се финансират от банките. Страните са отворени към диалог и преговори“, уточнява Стойкова.

Според нея интересът е насочен основно към жилища в напреднал етап на строителство или завършени с Акт 16, към качествените и високостойностни имоти, както и имотите с уникални характеристики и местоположение.

„Работата по строителните обекти не спира. Повечето от тях дават уверение, че разполагат с нужните материали, финансиране и предпазни мерки, за да продължат да работят.

Банките продължават да кредитират и като цяло кредитните им продукти не са много по-различни от това, което предлагаха преди кризата. Все пак, повишени са изискванията спрямо кредитополучателите, процентът на самоучастие и обезпеченията“, признава експертът.