Положителни конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ: България е готова да приеме еврото

Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха конвергентните доклади, в които дават положителна оценка за напредъка на България по пътя към членство в еврозоната. Според оценката страната изпълнява критериите за икономическа и правна конвергенция, което отваря възможността тя да въведе еврото от 1 януари 2026 г.

„Тази положителна оценка проправя пътя за България да въведе еврото и да стане 21-вата държава членка на еврозоната“, заяви Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ: „Поздравявам страната за нейната отдаденост и усилията за необходимите икономически и институционални промени“.

„В доклада на ЕК се казва, че БГ е готова да стане 21-вия член на еврозоната. Това е един исторически момент за България. Еврото ще окаже положително влияние на икономиката на страната“, това обяви на брифинг в Брюксел Валдис Домбровскис еврокомисар по икономика и производителност.

България изпълнява референтните стойности по всички ключови макроикономически критерии, установени от ЕЦБ. Страната участва във Валутния механизъм ERM II и Банковия съюз от 2020 г., като напредъкът ѝ продължи въпреки сложната икономическа среда. За да се гарантира устойчива конвергенция, се подчертава необходимостта от политики, ориентирани към макроикономическа стабилност, както и провеждането на структурни реформи.

Ценова стабилност

През април 2025 г. средната годишна инфлация в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), е 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година, не трябва да е повече от 1,5-процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%), Италия (1,4%).

Фискални показатели

През 2024 г. бюджетният дефицит възлиза на 3,0% от БВП, точно на границата на допустимото по Маастрихт. Дългът на България е 24,1% от БВП на страната — значително под референтната стойност от 60%, като стойността остава трайно ниска вече две десетилетия.

Валутен курс

В периода от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. левът участва стабилно в ERM II, без да се отклонява от фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Почти всички ангажименти, поети с присъединяването към механизма, са изпълнени, въпреки че се отбелязва нужда от допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма.

Лихвени проценти

Средната дългосрочна лихва в България за периода май 2024 – април 2025 г. е 3,9%, под референтната граница от 5,1%, с което се покрива и този критерий за конвергенция.

Съвместимост на законодателството

Националното законодателство е напълно съвместимо с правната рамка на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки, както се изисква по договор.

Публикуваният днес доклад е изготвен по искане на българската страна. Следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде представен през 2026 г.

Как се стигна до тук?

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България беше поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година.

На 12 юли 2018 г. на заседание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната обявиха готовност за приемането на България в т. нар. чакалня на общата валута след обсъждане, в присъствието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 г. съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единодушно подкрепи изразените намерения на страната ни в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението.

На 10 юли 2020 г. България и Хърватия бяха приети в механизма ERM II (Exchange Rate Mechanism) - "чакалнята" за влизане в еврозоната. Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото беше определен на 1,95583 лева, а на хърватската куна - на 7,53450 куни.

През ноември 2022 г. Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната прие Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, която се основава на приетия от Министерския съвет на 22 май 2022 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описа принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания.

На 7 август 2024 г. Народното събрание прие Закон за въвеждане на еврото в България, с който се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България. Законът е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г, припомня financialtribune.bg.