Председателят на двустранната търговска камара България-Румъния: Влизането ни в Шенген ще се случи само в пакет

"Влизането в Шенген ще се случи само в пакет. От логистична гледна точка няма реален смисъл България и Румъния да бъдат разделяни". Това коментира в интервю за БТА председателят на двустранната търговска камара България-Румъния Дору Драгомир. 

Той посети Букурещ за най-голямото международно нетуъркинг събитие Back2Business, което се проведе във вторник (7 ноември) в румънската столица. Двустранната търговска камара България-Румъния беше един от партньорите на форума, който събра 450 души дипломати, политици, членове на бизнес асоциации, инвеститори.

“Представете си това събитие като гласът на бизнес общностите от Румъния, които имат международни интереси и искат да променят нещата. Които казват например, че правят добър бизнес, добра търговия с България, но искат повече”, каза за БТА председателят на Двустранната търговска камара България-Румъния.

Драгомир работи повече от 20 години в частния сектор, като преживява голямата инфлация през 1996 г. в Румъния и международната криза, която засегна Югоизточна Европа през 2008-2009 г. Драгомир завършва EMBA (програма по бизнес администрация) в колежа "Асебус и Майкъл Джей Коулс" към Държавния университет "Кенесоу" в Джорджия, САЩ, през 2007 г. и право в Румъния. Търговската камара има над 45 членове от двете страни, които са от 25 различни икономически сектора. Тя е една от двете двустранни камари със специален фокус върху румънско-българските икономически отношения.

Следва интервюто, което Дору Драгомир даде специално за БТА. 

Господин Драгомир, представете си, че сега трябва да разговаряте с потенциални български инвеститори и да им обясните как се прави бизнес в Румъния. Какво ще им кажете?

Ще им кажа, че не е лесно да развиваш търговия в Румъния. Но не е лесно никъде извън зоната, от която идваш. Това важи и за компания от Ямбол например, която иска да прави бизнес в Пловдив. Тя не познава средата, пазара, няма необходимите контакти. 

Румъния е пазар с 20 милиона потенциални купувачи. С ниво на покупателна способност 10-15 процента повече от България. Говоря на национално ниво. Винаги правя сравнения между България и Румъния като държави и отделно между София и Букурещ. От гледна точка на икономическо развитие двата града много си приличат. Почти на едно ниво са. 

Как бихте описали търговските отношения между Румъния и България? И какво е тяхното цифрово изражение?

През последните 10-15 години връзката Румъния-България се свежда до голяма степен до търговия, до продажби, не до инвестиции. Всеки икономист ще ви каже, че капиталът е в Румъния, а по-добрата фискалност е в България. Това означава, че инвестициите трябва да тръгват от Румъния, капиталът трябва да се движи от Румъния към България, защото фискалността очевидно е много по-добра, но стоката трябва да се връща към Румъния, която има по-голям пазар. Жестоката реалност на терен е, че нещата са обратни. Имаме повече български инвестиции в Румъния, отколкото румънски в България. Но дори и при тези условия, от общото ниво на търговски обмен между България и Румъния, над 90 на сто са предимно покупки и продажби, търговия.

Какво липсва на българските компании, за да се позиционират с по-голям успех на румънския пазар? 

И българите, и румънците са нетърпеливи. Не са склонни да инвестират, преди да са имали печалба. Освен това не взимат пример от компаниите, които вече са постигнали успех. И на двата пазара има такива компании - и български, и румънски. Българска фирма за замразени продукти стана най-добрата на румънския пазар, но й отне време. Време, в което инвестира в себе си, в персонал, в реклама. Това се опитваме да обясним на всички компании от Румъния и България - да инвестират, да си дадат време, да бъдат сериозни. 

Какви продукти се търсят в Румъния с марка България?

В момента съществува много голям търговски обмен между двете държави по отношение на хранителни продукти и напитки. Големият проблем, за който се опитваме да намерим път, защото не сме в позицията да търсим решение, е, че нито румънските, нито българските производители са представени на съответния пазар със своя бранд. Много продукти от България са изложени на рафтовете в големите търговски вериги в Румъния, но не със своите собствени марки, а с тези на магазините. От гледна точка на бизнес, компанията е доволна. “Продадох сирене за 30 млн. евро тази година, очевидно имам печалба”. Но съответното сирене не е квалифицирано в Румъния като сирене от България. И никой няма да каже “Харесва ми това българско сирене”. Защото на продукта пише “Произведено в ЕС”. Същата е ситуацията с румънските продукти на българския пазар. 

Затова един от проектите, върху които работим от шест месеца е да създадем два шоуруума за хранителни продукти и напитки - единият в София, другият в Букурещ. Искаме в тях да изложим румънски и български продукти, един до друг. Идеята е клиентът да дойде, да разгледа, да дегустира и след това да потърси продукта в оригиналния му вид, с неговата марка. Ние ще му дадем готов отговор. Къде да намери продукта? Разбира се, проектът предвижда да включим и разпространението на тези продукти в двете държави.

Сигурен съм, че ако успеем да отворим тези шоурууми търсенето за специфични, типични български и румънски продукти ще се увеличи. Независимо, че имаме различни вкусове. За колбасите си България, според стандартите, използва определени съставки, които в Румъния не се употребяват. И за вкуса на румънеца българският колбас ще е различен, няма да го яде всяка сутрин на закуска. Независимо, че му харесва, ще яде от него веднъж седмично. И обемът на продажбите очевидно ще е по-малък. Както в България традиционният румънски салам от Сибиу не се възприема от всички, защото е мазен. Имаме различия във вкусовете, но ако вземем сиренето, то е почти същото. 

Освен храни и напитки, фармацевтични продукти са друга голяма част от стоковия обмен между двете страни. Говоря основно за добавки. Малко съм разочарован, защото статистиката от преди две години показва, че един от основните продукти, които се движеха между двете държави беше желязото. Желязото като суровина, а не като преработен продукт. Това ни кара да мислим, че сме икономики, които още се развиват. Не произвеждаме един завършен продукт, който да излезе на пазара. А даваме на другите материал, суровина, от който те ще направят един завършен, готов продукт. 

Вижте какво се случва през последната година и в България, и в Румъния по отношение на земеделието. През цялото време се съревноваваме с Украйна. Защо? Защото за съжаление и ние, като украинците, продаваме много незавършени продукти. Продаваме пшеница без да направим от нея брашно, продаваме слънчоглед, без да правим от него олио. 

Не можем да се съревноваваме с определени икономики на световно ниво, които винаги ще бъдат по-евтини от нас. Никога не можеш да се съревноваваш с икономика от Азия, която има ниско ниво на разходи и евтина работна ръка, наполовина на това, което е в България. Но ако Румъния и България станат доставчици на крайни продукти, които имат добавена стойност, нещата ще са различни. 

Какво ще се случи в икономически смисъл с двете държави, ако продължат да ни спъват за Шенген и възможно ли е да бъдем разделени? Вчера (7 ноември), в интервю за Блумбърг, румънският премиер Марчел Чолаку намекна за подобна възможност.

Не съм експерт по темата, но съм човек, който обича историята. Започвайки от 2004 г., от приемането ни в НАТО, двете страни бяха в пакет. Всяка държава от Западна Европа гледа на нас като на едно цяло, когато се говори за стратегии и обща визия за региона. България и Румъния винаги са били в пакет. Влизането в НАТО беше в пакет, приемането ни в ЕС се случи в пакет, влизането в Шенген, според мен, ще се случи само в пакет. И отново по мое мнение, от логистична гледна точка, няма реален смисъл двете държави да бъдат разделяни. Румъния означава северозападна граница на Европа. България означава югозападна граница на Европа. Не можеш да кажеш “онези от север са окей, но на юг имаме проблеми, защото влизат мигранти” или обратното. Не виждам как би могло да се случи.  

Какви ще са последствията, ако не влезем заедно и ако продължат да ни отлагат за Шенген? 

На първо място това би било огромен проблем за икономиките на двете държави и за техните двустранни отношения. Искам да ви дам един пример. С голяма компания за мебели в Разград. Намира се на около 80 км от Букурещ, но не прави бизнес в Букурещ. Когато разговарях с неин представител, той ми каза така: “Предпочитам да карам мебели в Солун, отколкото в Букурещ”. 

Защо? Солун е на повече от 600 км. 

Такава беше и моята реакция. Но човекът от компанията ми даде следното обяснение. “Камионът стига от Разград до Русе за 45 минути. От Русе до Букурещ му трябват два дни. Един камион, който тръгва от фабриката в Разград, за да достави в склад в Букурещ, за мен означава четири дни, в които камионът не се движи. Не прави нищо. Стои”. Логиката на транспорта е, че всяко колело, което не се движи, означава загуба. Има граница между България и Румъния, която продължава да съществува заради европейски искания и различни процедури.

Преди три години, през 2020, по време на пандемията, на ниво двустранни камари поискахме да бъдат направени изключения за търговци и бизнесмени при преминаването на границата. Така, както за медицинския персонал. Първи реагира българският щаб. Направиха такова изключение през май 2020. След две седмици и румънският вътрешен министър се съгласи с нашето искане. И така, стига да докажеш, че имаш икономически интерес, можеше да минеш границата при определени условия. Тогава нещата функционираха. 

Когато пандемията отмина, предложихме и на двете правителства, на ниво Министерство на външните и вътрешните работи, да бъде създадена зелена лента за търговците на границата, за да минават по-бързо. Искахме да разделим тези, които имат определен икономически интерес и развиват бизнес, които пътуват, за да правят пари. Хора, които пътуват за срещи, за да подписват договори, да купуват или продават различни неща. Зелена линия, зелена лента, която да им осигури бърз достъп, без, разбира се, да се спестява проверката на документи. Искахме да ни се даде отделена линия, както се прави за дипломати и медицински персонал. Да не стоят на една и съща лента с хората, които са във ваканция. За съжаление не срещнахме разбиране от нито едно от двете правителства. Може би не обяснихме достатъчно добре какви ще са предимствата. Но това е потенциална първа стъпка за двете правителства да намерят решения, чрез които, дори и България и Румъния да не влязат в Шенген, да се възползват от по-бързо преминаване на границата. 

Нещо като мини-Шенген?

Да, наистина съществува тази концепция за мини-Шенген. Ако се шегуваме на тази тема, бих казал по-скоро мини-Търговище, защото и двете държави си имат град с това име. Във времето съм дискутирал темата и с румънски, и с български политици, както на национално, така и на европейско ниво. Всички отговарят по един и същи начин. Става дума за политическа ситуация. За ситуация, която трябва да бъде деблокирана политически. Надявам се, ако не през декември, то през следващата година да влезем заедно в Шенген.