Причините зад сериозната разлика между заплатите в частния и държавния сектор

Механизмът на обвързване на заплатите на чиновниците със средната работна заплата , както и изчисляването на минималната работна заплата у нас са в основата на сериозното нарастване на заплатите в държавния сектор, чието увеличение изпревари съществено възнагражденията в частния сектор.

"Частният, а не общественият сектор генерира приходи. Затова е проблем, че възнагражденията в публичния изпреварват тези в частния сектор. Политиката за обвързване на възнагражденията в обществената сфера със средната работна заплата се случи независимо от възможностите и развитието на частния. Обвързахме първо минималната работна заплата със средната, което води до увеличение на всички доходи, без това да се генирира в икономиката. Това се вижда в частния сектор, който не може да навакса",посочи заместник-председателят на БСК Мария Минчева.

Тя посочи, че има администрации, в които няма достатъчно хора заради ниските заплати. Такива, по думите ѝ, са Изпълнителна агенция „Околна среда” и Главна инспекция по труда.

„В общинските администрации има интересна динамика. Докато на национално ниво има относителен баланс в полза на постоянно разширяващия се публичен сектор, то на регионално ниво - в малките общини, дисбалансите стават огромни. Има места – най-бързо обезлюдяващи и отдалечени от големите градове, където публичният сектор генерира повече от 70-80% от заетостта. Там заплатите са много по-високи от тези в частния сектор”, смята старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Той допълни, че в голяма част от регионите в страната никога не е имало ситуации, в които частният сектор да е плащал повече. Това, според него, означава, че най-добрите специалисти ще изберат държавната администрация, а частният сектор ще разчита на хората, които не могат да се реализират.

Според специалиста в областта на управлението на инвестиции и финансовата сигурност Пламен Иванов става дума за „бюджета на послушния избирател”. Той е на мнение, че през следващата година ще има огромен дефицит. Експертът коментира и допълнителните възнаграждения в публичната администрация.

„Според информацията доста сериозни бонуси се взеха в Агенцията за инвестиции. При положение, че чуждите инвестиции отсъстват, а износът ни намалява с 4,8% - да раздадат такива бонуси е кощунство”, коментира Иванов.

За него сутуацията е странна при положение, че чуждите инвеститори напускат страната, а български бизнеси изнасят производството си навън.

От своя страна Адриян Николов подчерта, че в частния сектор ножицата е огромна – разликата в приходите е около 8 пъти, а в другите държави е около 4-5 пъти.

По думите му разликата между средните заплати в София и отделните райони са отчетливо по-малки от разликата в производителността на труда. При заплатите е около 2 пъти, а при производителността – повече от 5.

Предложението на БСК е да бъдат съкратени незаетите бройки в администрацията.

„Те стоят и се бюджетират, а оттам се раздават и бонусите”, обясни Мария Минчева. Тя поясни, че става дума за над 5000 бройки.