Прогноза на ЕК за 2019: България е в топ 5 държави по очакван икономически ръст
България е на 5-то място по очакван ръст на икономиката. Това сочи Зимната прогноза на Европейската Комисия за 2019 година. Анализът беше представен днес.
Европейската комисия очаква устойчив ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за България през тази и следващата година. Според прогнозата увеличението през 2019 г. ще е от 3,6% и ще остане и през 2020 г. Това е и значително над средното за Европейския съюз ниво от 1,9%.
Преди нас са само Румъния, Словакия, Ирландия и Малта.
Увеличаването на заплатите продължи да стимулира растежа на частното потребление, като се наблюдава и тласък при растежа на инвестициите, се отбелязва в доклада за страната ни.
Данните от проучването сочат нарастващи поръчки и по-висока производителност, което предполага, че растежът на БВП ще се възстанови през следващите тримесечия. Вътрешното търсене беше основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такова през 2019 и 2020 г. Допълнителните увеличения на заплатите в публичния сектор следва да осигурят постоянна подкрепа за частното потребление през 2019 г. Очаква се също частните и публичните инвестиции да останат силни благодарение на ниската лихва и финансирането от ЕС.
Инфлацията се очаква да спадне до 2% през 2019 г., а след това да се понижи още до 1,8% през 2020 г. Сегашният модел на растеж предполага сравнително слабо въздействие от външни шокове, посочват от ЕК.
През 2019 г. се очаква европейската икономика да нарасне за седма поредна година, като е налице прогноза за растеж за всички държави членки. Като цяло се очаква темпото на растеж да бъде умерено в сравнение с високите нива през последните години, а перспективите се характеризират с висока степен на несигурност.
„През 2019 г. се очаква всички държави от ЕС да продължат да отбелязват растеж, което означава повече работни места и просперитет. Прогнозите ни обаче бяха коригирани в посока намаляване, по-специално за най-големите икономики от еврозоната. Това е отражение на външните фактори, като напрежението в търговията и забавянето на икономиката в бързо развиващите се пазари, по-конкретно в Китай“, посочва Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.
„Перспективата, свързана с хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС, води до допълнителна несигурност“, казва още той. И допълва, че от значение е и подбирането на правилната комбинация от политики, като улесняване на инвестициите, удвояване на усилията за провеждането на структурни реформи и запазване на разумните фискални политики.
„Основните икономически показатели на Европа продължават да са солидни и постоянно получаваме добри новини, по-специално в областта на работните места“, сочи Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.
Икономически растеж
През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика. В резултат на това растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 % през 2018 г. спрямо 2,4 % през 2017 г. (есенната прогноза — 2,1 % за ЕС-28 и еврозоната).
Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,7 % през 2020 г.). Прогнозата за растежа на БВП на ЕС също бе занижена на 1,5 % през 2019 г. и на 1,7 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,8 % през 2020 г.).
Инфлация
Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 % през 2018 г., което е повече от 1,5 % през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 % през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 % за тази година, след което се увеличава на 1,8 % през 2020 г.
Несигурност
Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът „Брекзит“ продължава да бъде източник на несигурност.
За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.
В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.
Контекст
Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно валутните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 25 януари 2019 г. По отношение на всички други входящи данни, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 31 януари.
Всяка година Европейската комисия публикува две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна). Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки и за еврозоната, както и съвкупни данни за ЕС.
Следващата подробна прогноза на Европейската комисия ще бъде пролетната икономическа прогноза за 2019 г., съставена през май 2019 г.
Growth 2019 #ECForecast:
— European Commission ???????? (@EU_Commission) 7 февруари 2019 г.
????????5.2
????????4.1
????????4.1
????????3.8
????????3.6
????????3.5
????????3.4
????????3.3
????????3.1
????????3.1
????????2.9
????????2.7
????????2.7
????????2.7
????????2.5
????????2.2
????????2.1
????????1.9
????????1.7
????????1.7
????????1.6
????????1.6
????????1.5
????????1.3
????????1.3
????????1.3
????????1.3
????????1.1
????????0.2
Learn more → https://t.co/VBy3qmh5nB
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/parite/prognoza-na-ek-za-2019-balgariya-e-v-top-5-darzhavi-po-ochakvan-rast/
Коментари (0)
Добави коментар