Проучване на ИПИ: Професионалното образование у нас остава откъснато от нуждите на пазара на труда

Индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката за 2026 г. достига 54,4 точки от максимални 100

Ножицата между професионалното образование в България и нуждите на пазара на труда остава доста широко отворена. Това отчитат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в новото си изследване „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката“ 2026 г.

Експертите алармират, че индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката за 2026 г. достига 54,4 точки от максимални 100, което означава, че за около половината ученици в професионалните гимназии няма адекватно насрещно търсене за придобиваните квалификации, отбелязват от ИПИ.

Изследването сравнява план-приема в професионалното образование за учебната 2026/2027 г. със структурата на заетостта на хората с придобита професионална квалификация в различните икономически дейности. То обхваща шест основни сектора - селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, както и информационни и комуникационни технологии.

Резултатите показват сериозни структурни разминавания - в индустрията работят 34 процента от заетите с професионална квалификация, но 13 процента от учениците се обучават в професии, свързани с този сектор. При транспорта делът на заетите е 12 процента, а приемът - под 3 процента. В същото време в хотелиерството и ресторантьорството, в селското стопанство и в ИТ направленията приемът е значително по-висок от дела на заетите в съответните икономически дейности. В анализа се отбелязва, че особено показателен е ръстът на професиите, насочени към информационни технологии - през учебната 2026/2027 г. близо 6500 ученици ще започнат обучение в ИТ професии, което е 18 процента от целия прием в професионалното образование, в същото време заетите с професионална квалификация в сектора са под 3 процента от всички заети с професионална квалификация.

Данните показват и сериозни регионални различия. С най-висок резултат в индекса са Разград, Добрич и Русе - основно заради високите прием и заети в селското стопанство, а с най-нисък - Габрово и Смолян - основно заради раздутия прием в ИТ професии и недостига на такъв в индустрията. В част от областите със силна промишленост продължава недостигът на ученици в технически и производствени професии, докато приемът в ИТ и в професии, свързани с туризма, остава непропорционално висок, отчитат от ИПИ.

Относно дуалното образование през учебната 2026/2027 г. само 9 процента от учениците в професионалното образование ще се обучават чрез работа. Дуалното обучение остава концентрирано основно в индустриалните и техническите професии и е силно неравномерно разпространено между отделните области - от 42 процента в Русе до нула процента в Търговище.

Според ИПИ са необходими по-ясни механизми за планиране на приема, по-силна връзка между бизнеса и професионалните гимназии, по-широко приложение на дуалното обучение и професионално ориентиране. Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда едновременно недостиг на кадри за голяма част от икономиката и затруднена реализация за много от завършилите, отбелязват от ИПИ.