Публични финанси: Кабинетът на Гюров оставя ръст на разходите и по-висок дефицит

Финансовата картина на държавата към края на април 2026 г., в заключителния етап от управлението на служебния премиер Андрей Гюров, се очертава като напрегната, с ясно изразен натиск върху публичните финанси. Данните показват едновременно нарастване на приходите, но и още по-бързо увеличение на разходите — тенденция, която води до разширяване на бюджетния дефицит.

Към края на април дефицитът достига 1,75 млрд. евро, или около 1,4% от прогнозния Брутен вътрешен продукт. За сравнение, година по-рано той е бил 1 млрд. евро (0,8% от БВП). Това означава не просто номинално увеличение, а и реално влошаване на бюджетния баланс като дял от икономиката.

Причината не е липса на приходи. Напротив, държавната хазна отчита ръст. Приходите, помощите и даренията достигат 14,1 млрд. евро, което е с 1,5 млрд. евро повече спрямо същия период на 2025 г. Основният принос идва от по-високи данъчни постъпления, както и от увеличени външни средства. В същото време обаче част от неданъчните приходи изостават заради административни промени, като отлагането на вноската от Българската народна банка.

Решаващият фактор за нарастващия дефицит са разходите. Те възлизат на 15,8 млрд. евро към април, което е значително увеличение спрямо 13,5 млрд. евро година по-рано. Ръстът е концентриран в няколко ключови направления: социални и здравноосигурителни плащания, пенсии, разходи за персонал и капиталови инвестиции.

Зад тези числа стоят конкретни политики. Индексацията на пенсиите с 8,6% от средата на 2025 г. има пълен ефект през настоящата година. Допълнително, увеличението на минималната работна заплата и компенсирането на инфлацията чрез по-високи възнаграждения в публичния сектор водят до трайно нарастване на разходите за персонал. В същото време ускореното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост засилва капиталовите разходи.

Така се оформя класически бюджетен дисбаланс: приходите растат, но разходите растат по-бързо.

По отношение на фискалния резерв, в предоставените от Министерството на финансите  данни липсва конкретна стойност към април 2026 г., което само по себе си е показателно за фокуса на комуникацията, който е насочен основно към текущия баланс, а не към буферите на системата. В подобна ситуация значението на резерва нараства, тъй като той е ключов инструмент за покриване на временни дефицити и за гарантиране на ликвидността на държавата. При увеличаващ се дефицит логично възниква въпросът доколко този резерв се използва и дали остава на комфортни нива.

Към 31 януари 2026 г. неговият размер възлиза на 8 240,8 млн. евро. Само два месеца по-късно — към 31 март 2026 г. — резервът спада до 5 855,6 млн. евро. Това представлява спад от близо 2,4 милиарда евро.

Към края на управлението на Андрей Гюров публичните финанси се намират в етап на разширяващ се дефицит, обусловен не от спад в приходите, а от активна разходна политика. Това е модел, който може да бъде устойчив в условия на икономически растеж, но крие рискове при забавяне на икономиката или при необходимост от фискална консолидация. В този контекст следващото управление ще трябва да балансира между поддържането на социалните и инвестиционните политики и необходимостта от ограничаване на бюджетния дефицит.