Радев, БНБ: ЕЦБ трябва да даде време на досегашните повишения на лихвите да окажат влияние, но оставаме готови да действаме

Управителят на БНБ и член на УС на ЕЦБ очаква известен натиск за повишаване на краткосрочната инфлация, докато икономическият растеж вероятно ще остане слаб

При настоящите обстоятелства предпазливостта изисква Европейската централна банка (ЕЦБ) да постави „по-голям акцент върху бдителността“, отколкото върху търпението след решението си през септември, и да покаже готовност за нови действия.

Това заяви Димитър Радев, управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

В интервю за Econostream Радев отбеляза, че решението през септември все още не е предрешено, но наличната информация все повече подкрепя възможността за ново повишение на лихвите.

„Септември остава отворен, но въз основа на това, което знаем днес, още една премерена стъпка заслужава сериозно внимание“, заяви той, посочвайки инфлацията над целевото равнище и възможността енергийният шок да се окаже по-продължителен от първоначалните очаквания.

Запитан какво би могло да накара ЕЦБ да запази лихвите без промяна през септември, Радев подчерта необходимостта от внимателно наблюдение на енергийните пазари и финансовите условия, които според него могат да се променят бързо.

„Например ясни доказателства, че натискът от цените на енергията отслабва, че по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или че пренасянето на паричната политика върху икономиката е по-силно от очакваното, биха повлияли върху баланса. Обратното развитие би засилило аргументите за действие“, каза той.

По отношение на начина, по който трябва да бъде представено решението през септември, Радев заяви, че ЕЦБ трябва да намери правилния баланс между търпение и бдителност. Той определи търпението като „важно“, но добави, че „бдителността трябва да получи малко по-голям акцент“.

ЕЦБ трябва да даде време на досегашните повишения на лихвите да окажат влияние върху икономиката, но същевременно „трябва да е много ясно, че оставаме готови да действаме“.

„Важно е също да подчертаем, че търпението в този случай не означава пасивност“, добави Радев.

По отношение на актуализираните икономически прогнози, които ще бъдат представени през септември, Радев очаква известен натиск за повишаване на краткосрочната инфлация, докато икономическият растеж вероятно ще остане слаб.

Въпреки че икономиката досега е показала устойчивост, финансовите условия се затягат, посочи той. „По мое мнение доказателствата все още не са достатъчно широкообхватни, за да заключим, че рисковете за растежа са ясно насочени нагоре“, каза Радев.

Според него решението на Управителния съвет през септември няма да предопредели последващите действия. Въпреки това той определи заседанията през октомври и декември като „актуални“, тоест такива, на които може да бъде взето решение за промяна на лихвите.

Радев отхвърли идеята за автоматично движение на лихвите след септември и заяви, че пазарната траектория на лихвите, заложена в прогнозите, не обвързва Управителния съвет.

По повод скорошното повишаване на доходността по облигациите Радев заяви, че произтичащото от това затягане на финансовите условия трябва да бъде взето предвид от ЕЦБ.

Паричната политика в еврозоната не изостава от развитието на ситуацията, каза той. Според Радев обаче съществува опасност „някои устойчиви сигнали за инфлация да бъдат определени като временни без достатъчно доказателства“.

Макар ръстът на заплатите да се забавя и да няма ясни признаци за вторични инфлационни ефекти, продължителният период на инфлация над целевото равнище може да повлияе върху преговорите за заплатите, маржовете на компаниите и поведението при определянето на цените.

„Вторичните ефекти могат да засилят аргументите за действие, но не са предварително условие за следващата стъпка. Изчакването, докато вторичните ефекти станат напълно видими, може да означава, че ще действаме твърде късно“, заяви Радев.

Запитан за коментарите, според които 2,5% може да се превърне в новата горна граница на неутралния диапазон на лихвите, Димитър Радев заяви, че не би разглеждал това равнище „като прецизна разделителна линия“, макар че то „вероятно е около неутралния диапазон“.

Той посочи, че по принцип би бил готов да подкрепи преминаване към рестриктивна парична политика, ако условията го налагат, дори при липса на видими вторични инфлационни ефекти.

По повод спекулациите, че може да бъде кандидат на предстоящите президентски избори в България, Радев отказа да коментира, но заяви, че остава „фокусиран върху работата си като управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка и това няма да се промени в обозримо бъдеще“.