Расте броят на застраховките: Все по-малко българи разчитат на държавна помощ при щети върху дома

Все повече българи се доверяват на застрахователните компании, а делът на хората с недоверие намалява. През 2026 г. 60 на сто от анкетираните заявяват, че имат доверие към сектора, като преди 6 години този дял е бил 47 процента според данни от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането от 2020 г., проведено от агенция „Тренд“ през май 2026 г. Спад се отчита и по линия на недоверието - от 41 на сто на 31 процента през 2026 г. Демографските групи, които сключват най-много застраховки, имат и най-високо доверие към застрахователния сектор.

Резултатите очертават и положителна промяна в отношението на българите към застраховането. Делът на хората, които определят застраховките като форма на сигурност, стига до 8 на сто, а 71 процента са на мнение, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи.

Паралелно с това нараства и използването на застрахователни продукти. Ръст се наблюдава при всички основни доброволни застраховки. Делът на хората, които имат или са имали здравна застраховка, се увеличава от 12 на сто на 27 процента, на застраховка на кредитополучател - от 7 на сто на 17 на сто, а на застраховка „Каско“ - от 22 процента на 34 на сто.

Данните показват и друга важна промяна. Делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, намалява от 59 на сто през 2020 г. до 32 процента през 2026 г. Възможно обяснение е, че застраховането започва да се възприема не само като задължение, а и като доброволен инструмент за финансова защита.

Отчетлива е промяната при имущественото застраховане, където делът на анкетираните, които имат или са имали такава застраховка, се увеличава от 16 процента през 2020 г. до 31 на сто през 2026 г. Промяна има и в нагласите към защитата на имуществото. Делът на анкетираните, които смятат, че решението дали един имот да бъде застрахован, трябва да принадлежи на собственика, нараства от 51 процента през 2020 г. до 65 на сто през 2026 г.

Същевременно, намалява делът на хората, които смятат, че държавата или общината трябва да поемат грижата за увредените имоти - от 21 на сто на 14 процента. Спада и подкрепата за въвеждане на задължително застраховане - от 17 на сто на 14 на сто, сочи проучването.

С твърдението, че застрахователите са коректни при изплащането на щети са съгласни 39 на сто от анкетираните. В същото време преобладаващата част (83 процента) от респондентите в проучването, които реално са получили обезщетение, посочват, че са доволни от него. Възможна интерпретация на тези данни е, че реалният потребителски опит е по-позитивен от устойчивите обществени представи за застраховането.

Резултатите очертават и друг интересен дисбаланс. От една страна, 82 на сто от анкетираните определят застраховките като форма на сигурност, а 71 процента са съгласни, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи. Но едва 14 на сто посочват, че биха разчитали най-вече на застраховка при сериозен проблем, свързан със здравето или имуществото им. Значително по-често хората биха потърсили опора в собствените си спестявания (34 процента) или в помощта на близки и приятели (33 на сто). Това показва, че макар застраховането все по-често да се възприема като полезен инструмент за финансова защита, то все още не е напълно утвърдено като основен механизъм за справяне с риска.

Наред с положителната промяна в нагласите към застраховането, проучването показва, че недостатъчната информираност продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред развитието на пазара.

Близо две трети от анкетираните (63 на сто) са съгласни с твърдението, че хората не разбират достатъчно от застраховки и затова не ги купуват, а 57 процента определят условията по застраховките като трудни за разбиране. Същевременно едва 6 процента оценяват собствените си познания като високи, докато близо половината от анкетираните ги определят като ниски или липсващи.

Тази тенденция се потвърждава и от отговорите на хората, които не ползват застраховки. Сред тях 41 на сто посочват, че не разбират достатъчно от застраховки, а 44 на сто не виждат необходимост от подобна защита.

Все повече хора използват дигитални канали, като сайтовете на застрахователите, платформите за сравнение и социалните мрежи. В същото време покупката на застраховки продължава да се осъществява предимно чрез традиционните канали. Данните показват, че потребителите все по-често търсят информация самостоятелно чрез дигитални канали, но при избора на застраховка отдават все по-голямо значение както на репутацията на застрахователя, така и на професионалната консултация.

Значението на репутацията на застрахователя като фактор при избора нараства от 23 на сто през 2020 г. до 31 процента през 2026 г., а делът на потребителите, които посочват съвета от застрахователен консултант като важен критерий, също достига 31 на сто.