Разхищение: В България годишно се изхвърлят 614 млн. кг. храна

В България общото тегло изхвърлена храна надхвърля 614 млн. кг годишно. Това показва анализ Климатека, изготвен от Асен Ненов. Той е еколог, учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН.

Хранителните загуби са 57% от изхвърлената храна или малко над 347.7 млн. Кг, още преди да бъде закупена и изобщо консумирана – в хранителната индустрия, например в производството (10%), преработката (23%), търговия и дистрибуция (6%) и ресторанти (16%).

След покупката на храната домакинствата добавят 267 млн. кг. (43%) хранителни отпадъци, което значи, че средно българинът за една година изхвърля около 41 кг храна.

Забелязва се и положителна тенденция: докато хранителните загуби нямат съществена промяна през годините, отпадъците от домакинствата намаляват с близо 30% – от 58 кг/човек през 2020 г. до 41 кг/човек през 2022 г.

Тези колосални загуби имат и финансово изражение – общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро. годишно за икономиката на страната, а за потребителите – около 300 евро годишна загуба на домакинство под формата на изхвърлена храна.

Споменавайки финансовото изражение на хранителните отпадъци и загуби, не трябва да забравяме и социалният контекст, който дори изостря проблема: В България около 1.5 млн. души са в риск от бедност, а 21.7% са под линията на бедност, пише Климатека.

Голяма част от хранителния отпадък в домакинствата не произтича от съзнателно разхищение, а от липса на яснота и увереност при вземането на ежедневни потребителски решения. Например етикетирането на годността на храните.

“Най-добър до“ ≠ “срок на годност" Какво се случва когато потребителите не знаят каква е разликата в значението на двата вида етикетиране на срока на годност на храните, които звучат почти еднакво, но казват доста различни неща?

Потребителското им поведение може да увеличи техния хранителен отпадък: като изхвърлят продукти като брашно, ориз, леща, захар, сол… Как става това? С "най-добър до“ се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация при условие, че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. Със "срок на годност“ се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно. След тази дата, месото, млечните и рибата могат да са опасни за здравето, затова е добре стриктно да спазваме срокът на годност и да не консумираме млечни, месо или риба с изтекъл срок на годност.

В световен мащаб над 1 млрд. тона храна се изхвърля всяка година без да бъде консумирана – това е около 1/3 от цялата произведена храна в света.

Установено е, че около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека. Но климатичният ефект започва много преди депонирането: изхвърлената храна означава напразно използвани хектари земя; изпомпвана и транспортирана вода за напояване; вложена енергия за отглеждане, поддръжка, бране, съхранение, преработка, транспорт; приложени биоциди и торове и т.н.

Ако този отпадък се компостира, може да бъде произведена почва, без да се навреди на природата. Но когато органичната материя се депонира – какъвто е масовият случай – тя отделя повече парникови газове, допринасящи за изменението на климата при разграждането си в анаеробни условия.

Важно е да отбележим, че към парниковите емисии от депонирането на изхвърлената храна се добавя и въглеродният отпечатък от производството на всяка една от съставките (включително опаковката и транспортирането на тези съставки), нужни за създаването, опаковането и транспорта на всички агрохимикали и торове, използвани масово в конвенционалните земеделски практики.

Същевременно намаляването на хранителните отпадъци е сред най-бързите и резултатни мерки с климатичен ефект. Редуцирането им предотвратява отделянето на емисии парникови газове от депата, намалява ненужното ползване на големи площи земя и необходимостта от нови ресурси. В същото време спасената от кофата годна за консумация храна дава безплатен и годен ресурс за социална подкрепа на уязвими групи.