Росен Христов: Заварих криза в енергетиката, на следващия ще оставя портфолио с проекти

„От началото на август миналата година станаха към 9 месеца, със сигурност са повече от редовния кабинет, със сигурност повече, отколкото бе първоначалната нагласа - за около 3 месеца. По-важни обаче са резултатите. В сектора на енергетиката успяхме да постигнем много за този период“. Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред „24 часа“.

Като най-лошо той отчете, че при встъпването му в длъжност не е имало нито един дългосрочен договор, освен този за азербайджанския газ. Той пък трябвало да мине през интерконектора с Гърция, който не беше готов. „Така че фокусът бе в две направления –  първо,  максимално бързо да се пусне газовата връзка с Гърция, което стана на 1  октомври 2022 г., второто – да осигурим доставките. Започнахме веднага с търгове,  първите бяха краткосрочни, за да закърпим 2022-а, заедно с тях стартирахме и дългосрочните, които сега приключват. Най-големият проблем беше инфраструктурата“, заяви Христов.

Той припомни, ме е трявало да ходим да се молим на Турция, за да може да се разтоварват танкери, което не е било никак прияно. Тези две доставки, той определя като „кърпене“ и именно затова се е фокусирал върху връзката с Гърция и на договора с Турция.  

„Това, което ние намерихме като формула, е да използваме тяхната инфраструктура, но те да имат възможност да доставят втечнен газ, не руски и на други държави в региона. Тъй като ние не вземаме веднага втечнения газ, те получават по-голяма сигурност и гъвкавост. Освен това можем да договаряме с големи доставчици заедно, което пък влияе на цените“, заяви Христов и допълва, че продължава да се работи.

„Дори когато не се комбинираме официално, големите доставчици  виждат региона като цяло, нещо, което могат да консолидират дори да не сме официално обединени. Като им обяснихме тези елементи, плюс, че сме в много близки отношения с Азербайджан, които имат споразумение за удвояване доставките за Европа, а това не може да стане без България и Турция, те се убедиха, че има полза от нас“, допълва Христов.

По повод капацитета за азерския газ към Европа и дали е осигурен, Христов заяви: „Той е осигурен и в момента можем да го доставяме до Европа. След меморандума, който подписахме на 25 април с Румъния, Унгария, Словакия и Азербайджан, можем да доставяме азерски газ до Словакия.  В момента можем да транспортираме 5 млрд. куб. м, а с меморандума, който подписахме за развитие на мрежата, в бъдеще количествата може да се удвоят. Идеята е всеки по пътя да получава някакви количества и  паралелно да увеличаваме капацитета.  За държави, които са в голяма зависимост от руски газ (Унгария и Сърбия - б.а.), дори 5 на сто алтернативни доставки е добре за тях.“.  

По отношение на добива на газ в Черно море, Христов коментира, че страната ни още има възможност да се включи.

„Когато във водите на Турция и в Румъния се откри газ, шансът да се открие и в българската зона, е много по-голям.  В момента “Тотал”  ще правят още един сондаж в блок „Хан Аспарух“. Имаме шанс  да се включим като държава с някакъв дял, тъй като те търсят партньор.   Можем да партнираме с Турция и съвместно да търсим в нашата зона в Черно море. Така че в областта на газа имаме инфраструктурата, имаме дългосрочните договори, получаваме азерския газ и остава собственият добив.“

 Служебният министър допълва, че има планове занапред, защото в енергетиката така се прави.

„Когато проектите са добри, те ще бъдат продължени. Иска ми се на мен да бяха оставили проекти, които да продължа, а не криза, но е до късмет. Няма да оставя такова нещо на следващия министър, той ще има портфолио с много читави проекти и уредени отношения със съседните държави. Няма никакво значение кой ще ги продължи.“