Румен Гълъбинов: Еврозоната ще изсветли българската икономика, ще се вдигне БВП

Служебното правителство ще внесе в Народното събрание държавния бюджет за 2025 г. с 3% дефицит следващата седмица. Основните данъчни ставки няма да се вдигат. Няма да има и увеличаване на осигуровките за работещите, а заплатите на полицаи, военни и учители ще се вдигнат, както е обещано.

Предвижда се обаче облагане на свръхпечалбите на банките, както и данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите за цигарите и алкохола и отпадане на някои от намалените ставки.

Трябва устойчиво да продължим да държим 3-процентния дефицит в бюджета.

Да поискаме конвергентни доклади за констатация, че сме в съответствие с критериите. От тях зависи дали ще влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. или от 1 януари 2026-а.

Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.

"Най-големият стимул за изсветляване на българската икономиката е бъдещото ни членство в еврозоната. Ефектът е бил забелязан във всички страни, които са влезли там. Освен това членството в зоната ще доведе до ръст на БВП, растат и приходите от такси, мита и осигуровки – смята специалистът. – Шенген още повече ни стимулира за бизнес и инвестиции, особено в сектори, които са свързани с това свободно движение. Можем и трябва да привличаме повече инвеститори за транзитни превози."

Според Гълъбинов сред мерките, предвидени за повишаване на приходите в бюджета има и такива със спорна полезност – например мярката за амнистията се прилага се в извънредни случаи, а и едва ли всички ще се възползват от такава нея.

Той смята, че ковид пандемията отдавна е преминала и мерките могат да се премахнат, ДДС трябва да се уеднакви. Нормално е акцизите за цигарите и алкохола да растат.

За дизела и бензина също може да се отвори тема за дискусия.

Икономистът отбеляза още, че от старите страни членки в еврозоната в момента има и такива, които не отговарят по всички критерии, например Франция е с много по-голям дефицит.

Всъщност преди да говорим за следващата бюджетна година, да довършим 2024 г. с дефицит от 3% и средногодишна инфлация да отговаря да изискването за еврозоната, пожела още Гълъбинов.