Румен Гълъбинов: За 2026 г. не трябва да има резки промени на данъците

По-ниско ДДС върху храни и лекарства, увеличение на здравните и пенсионните осигуровки и 15% данък общ доход са теми, които изискват бъдещ дебат, смята икономистът

„Харесва ми идеята за 15% данък общ доход с необлагаем минимум“, с тези думи, финансистът Румен Гълъбинов обобщи виждането си за това в каква посока би трябвало да върви данъчно-бюджетна та политика на страната ни. По време на пресконференция на КНСБ, непосредствено преди заседанието на Националния съвет за тристранносътрудничество (НСТС), икономистът подчерта, че в следващите години може да започне дебат за по-гъвкаво данъчно облагане.

„За 2026 г. обаче не трябва да има резки промени на данъците“, допълни той.

Той постави въпроса и за възможно намаляване на ДДС върху храните и лекарствата, както и за бъдещи дискусии около увеличаване на здравните и пенсионните осигуровки.

Румен Гълъбинов заяви, че България влиза успешно в нов етап от икономическото си развитие след приемането на еврото и вече се нарежда сред държавите с най-висок очакван икономически растеж в еврозоната.

„Преди да обсъждаме макроикономическата ситуация, трябва да отдадем дължимото на факта, че България от 1 януари е член на еврозоната. България прие еврото успешно“, подчерта Гълъбинов.

Той призна, че част от ефектите след въвеждането на еврото са били очаквани – включително промените в банковата система и опасенията от инфлация заради закръгляне на цените.

„Това, което ни изненада, е войната в Иран“, отбеляза икономистът.

По думите му ключова роля за овладяване на инфлацията и кредитирането занапред ще имат Европейска централна банка и Българска народна банка.

Гълъбинов посочи, че след периода на намаляване на лихвите е възможно ЕЦБ да премине към обратна политика и да започне повишаване на основните лихвени проценти, което ще се отрази директно и на българския кредитен пазар.

„Много важно е да проследим поведението на Европейската централна банка в следващите заседания“, заяви той.

Според икономиста през втората половина на миналата година е имало сериозно „изсветляване“ на икономиката, което е довело до рекордни постъпления в банковата система и последвал силен ръст на кредитирането.

Гълъбинов обаче не вижда драматичен риск за бюджета.

„Положението с бюджета изобщо не е катастрофално“, подчерта той.

По думите му членството в еврозоната дава нови възможности пред страната, включително по отношение на управлението на фискалния резерв.

„Отпадна необходимостта този резерв да крепи курса на лева към еврото. Част от него може да се използва за оптимизация на новия дълг“, каза икономистът.

Той обърна внимание и на устойчивия ръст на бюджетните приходи, както и на потенциалните средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които могат да подкрепят икономиката.

Гълъбинов коментира и бъдещите данъчни политики, като предупреди, че през 2026 г. не трябва да има резки промени.

Според него обаче най-важният факт е, че България остава сред лидерите по икономически растеж в Европа.

„България е сред държавите с най-висока прогноза за икономически растеж – между 2,6% и 2,9%. Германия е около 1%“, заяви той.

Гълъбинов дори определи страната като „мотор за икономически растеж“ в еврозоната.

„Ние вече се измерваме с икономики като Индонезия и Индия. България е мотор за икономически растеж, макар и малък, на цялата еврозона“, каза икономистът.

В края на изказването си той защити приемането на еврото и посочи, че България е успяла да постигне нещо, което други държави в региона все още не могат.

„Постигнахме нещо, което е немислимо за държави като Унгария или Румъния“, заяви Гълъбинов.