Съдът на ЕС позволи на чужденци да купуват земеделска земя в България

17 години след членството на България в ЕС съдът в Люксембург отмени ограничението граждани на ЕС да придобиват земеделска земя в България. Рестрикциите трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в разрез с европейското право, държавата постави изкуствени законови забрани, които ѝ докараха наказателна процедура от ЕК. Сега решението на Съда на ЕС влиза незабавно в сила и вече няма пречка граждани на ЕС да купуват ниви у нас.

Изкуствените бариери бяха вкарани с новия чл. 3в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те казват - "право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години", като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Пет години след присъединяването на България към ЕС, гражданите на съюза и на държавите в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да придобиват неземеделска земя в страната. От 2012 г. те и дружествата, които са регистрирали в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП, могат да притежават неземеделска земя.

За земеделската земя ограниченията трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 г. Вместо това да се случи, с чл. 3в ЗСПЗЗ беше въведено ново изискване за всички, които искат да я придобият – да са пребивавали поне 5 години в България.

Чл. 3в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от БСП, като в законопроекта им няма мотиви за въвеждането на ограничението.

През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев налага вето на промяната, като отбелязва, че на практика разпоредбата предвижда недопустимо ограничение на българските граждани, като им въвежда изискване за уседналост. А за гражданите на ЕС подчертава, че България не може след датата на присъединяването си към съюза да въвежда допълнителни ограничителни условия за придобиване на земя, защото така едностранно ограничава на правото на установяване (по чл. 49 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз) и на свободно движение на капитали (по чл. 63 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз).