Само за година: Пилешкото месо е поскъпнало с 43%, а хлябът с 30,3 на сто

Въведените държавни антикризисни мерки не допринесоха съществено за овладяване на инфлацията, отчитат от КНСБ. Според тях не достатъчно ефективни се оказват антикризисните мерките от въвеждането 0% ставка на ДДС за хляба и брашното, така и отстъпка с 25 ст. на литър гориво.

Нашето експресно изследване в периода 6-9 юли, показа че реалното намаление е между 2 и 6% на цените на хляба. Поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства, припомни Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ.

Всичко това води до последователно нарастване на цените, което пряко кореспондира с нарастването на необходимия доход за издръжка и поскъпването на живота.

Само за храна и обществено хранене са нужни 483,60 лв. за работещ, а това е 38,2% от общия разход.

През последното тримесечие се отчита при ръст при:

„Хляб и зърнени храни“ - 11,6% на тримесечна база, на годишна - 30,3%

Хлебните изделия - 18,6% на тримесечна база, на годишна - 40%

Брашно - с 11,4%. Цената за килограм нараства с около 40-50 ст. в сравнение със същия период на предходната година, като годишният ръст е 42%

„Месо и месни продукти“ - тримесечният ръст е - 9,4%, на на годишна база - 20,4%

За година пилешко месо се е вдигнало с около 42,7%. Производителите от бранша прогнозират задържане на високите нива и през следващите месеци под влияние на инфлационните фактори и силния натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси,отчитат още от КНСБ

Яйцата нарастват с 37,5% на годишна база, а на тримесечна с 6,5%

Мляко и млечни продукти бележат тримесечен ръст с 9,3%. А за година сирената се вдигат с около 2 - 3,20 лв., а при кашкавалите - с около 5 лв. Годишният ръст достига съответно с 22,9 до 36,2%

„Животински и растителни масла“ - за три месеца се вдигат със 7,9%, а за година с 43,9%

 Слънчогледовото олио се вдига с 5,3% за три месеца. В рамките на година увеличението е в диапазон 1,30 – 1,90 лв., и достига ръст от 48,6%

Захар и захарни изделия - за три месеца са се вдигнали със 7,6%, а за година с 20,9%. На тримесечна база цената на захарта се е вдигнала с 17,3%. Увеличението е с повече от 45-60 ст. на годишна база (с около 40%)

Цените на услугите в заведения за обществено хранене бележат ръст със 7,2% на тримесечна база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 28,1%. При „Сладкарници/кафенета“ е с 13,3%, а при ресторанти с 6% за три месеца, а на годишна база е с около 30% и при двете групи

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 3,1%, а на годишна база ръст от 15.6%. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

Групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ е с най-висок дял и представлява 19,3% от общо разходите в групата. Нарастването на разходите е с 23% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ с 2,5 пъти на годишна база, на дърва за горене с около 70% .

„Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ бележат тримесечен ръст с 4,8, а годишен с 12,5%. Само групата на мебели нараства с 19,8% на годишна база и с 9,7% на тримесечна.

Групата на „Транспорт“ бележи ръст от 6,4% на тримесечна база, нарастването на годишна е с 32,6%. Само при групата „Горивата и смазочните материали за ЛТС“ нарастването е с 12,3% на тримесечна база, и с 60,5% на годишна.

Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 5,6%. Само лекарства нарастват с 4,2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани, като: аспирини (ацетизал), аналгини, Бромхексин сироп в диапазон от 3 до 6%.

Наред с високите инфлационни равнища, България заема първо място по ръст на индустриалното производство, то е и 5 пъти по-голямо от това в ЕС, отчитат от КНСБ.

С 20,2% на годишна база се ускорява растежа на производството. Преработващата промишленост расте с 21,1% на годишна база, добивната промишленост с 18,5%, а енергетиката с 14,1%.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 36,9% на годишна база, а растежът на строителството е от 5,8%.

"Всички тези показатели, са индикации, че икономиката се възстановява след COVID пандемията и това дава възможност на бизнеса да вдигне заплатите, така че да се повиши потреблението на българските домакинства.  Освен това, инфлация осигурява допълнителни приходи за държавния бюджет, извън гласуваните с актуализацията на бюджета от юли, при условие, че растежът на БВП продължи до края на годината. Новите приходи ще могат да се пренасочат към повишение на заплатите в бюджетния сектор и за социални разходи", категорични са от синдикатът.

КНСБ настоява за увеличение на минималната заплата с очакваната втора актуализация на бюджета, която вероятно може да е заедно и с бюджетната процедура за 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той отчете, че закъснялото увеличение на минималната заплата от 1 април е с 9,2% и се обезцени от растяща инфлация от 16,9%. Към юни, покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6,6% спрямо същия период на миналата година. Това постави пред сериозни затруднения около 500 хил. от наети лица на минималната работна заплата от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет, каза още той.

Според изчисленията на КНСБ минималната заплата е трябвало да бъде 760 лв. още от 1 януари тази година, за да се доближи към 50% от средната. Отчитайки високите нива на инфлация, която ще продължи и през следващите месеци, като следствие от увеличение на цените на природния газ, енергоносителите и горивата, настояваме с втората актуализация на бюджета минималната заплата да бъде увеличена на 800 лв., категоричен бе Димитров.