Сивият сектор при горивата достига 12%, НАП удря контрабандата с нови мерки

Между 11 и 12% от пазара на горива в България остава в сивия сектор. За ограничаването му Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" подготвят допълнителни действия, които ще бъдат обсъдени на работна среща през следващата седмица, съобщи заместник изпълнителният директор на НАП Христо Марков пред БНТ.

По думите му контролът върху горивата се осъществява както чрез проследяване на документите и движението на количествата, така и с проверки на място в бензиностанциите, за които има съмнения за нерегламентирани доставки или контрабанда.

"Другата седмица събираме работна група с колеги от НАП и колеги от митниците. Ще мислим по този въпрос. Ние постоянно работим по него. Знаете, че сивият сектор няма как да изчезне, но максимално се опитваме да го намалим. Очакваме по-добри резултати и ще ви уведомя, когато приключим съвещанието и решим какви действия ще предприемем", заяви Марков.

При последната съвместна проверка на НАП, МВР и Агенция "Митници" са инспектирани 17 бензиностанции, като са установени 7 нарушения. По думите на заместник изпълнителния директор на приходната агенция те са основно в по-малки обекти.

Контролът обхваща издаването на касови бележки, отчетността на продадените количества горива, работата на нивомерните системи и документите за доставките. НАП разполага с информационен център, чрез който проследява движението на горивата от данъчните складове до бензиностанциите.

"Горивата се следят по специфичен начин. Имаме ведомствен информационен център, в който се проследяват количествата, които излизат от митническите данъчни складове и с необходимите документи достигат до самите бензиностанции. Там, където има съмнение, че може да се зарежда гориво от другаде или да има някакъв вид контрабанда, извършваме проверки на място, а не само документални. Тези проверки са направени след анализ, не са случайни", обясни Марков.

Общите приходи, събрани от НАП към 31 октомври, възлизат на 21 млрд. и 880 млн. евро. Това е с 880 млн. евро, или 5%, повече спрямо същия период на миналата година. Изпълнението на годишния план достига 77%, като очакванията са до края на годината да бъде постигнато изпълнение от 98-99%. "Знаете, че ноември и декември са силни месеци и се надяваме планът да бъде изпълнен в рамките на 98-99%", посочи заместник изпълнителният директор на НАП.

Според него инфлацията допринася за увеличението на приходите, но не е единственото обяснение. Влияние оказват също начините на събиране на данъците и осигуровките и фискалната дисциплина на бизнеса.

По отношение на въвеждането на еврото Марков коментира, че институционалните оценки сочат ограничено отражение върху инфлацията. Той отбеляза, че поскъпване се наблюдава и в други европейски държави, като сред основните фактори са цените на енергоносителите.

От началото на годината НАП  извършила над 38 000 проверки на търговски обекти, при които са установени около 15 500 нарушения. Според Марков това показва сериозни проблеми с фискалната дисциплина в част от бизнеса.

По различни оценки делът на сивата икономика в страната варира между 10 и 30%, като един от най-често срещаните проблеми е неиздаването на касови бележки. Нарушения са установявани дори в реномирани ресторанти и хотели.

Особено внимание приходната агенция ще насочи към ресторантьорския сектор, където делът на нарушенията при проверките се увеличава. През 2024 г. той е бил 20%, през 2025 г. е нараснал до 25%, а през тази година достига около 30%.

Марков призна, че сегашните санкции невинаги имат достатъчен възпиращ ефект. По думите му някои търговци предпочитат да плащат наложените глоби, вместо да променят поведението си и да започнат да издават касови бележки.

Размерът на санкцията в зависимост от нарушението може да достигне 10 000 евро, но според него това очевидно не е достатъчно. Сред обсъжданите възможности е глобите да бъдат обвързани с оборота на съответния търговски обект. Разглежда се и идеята за свързване на ПОС терминалите с фискалните устройства, по подобие на въведена практика в Италия. "Явно глобата трябва да бъде увеличена, защото няма такъв превантивен ефект. Плащат се глобите и продължават да не издават касови бележки", коментира Марков проблема с нарушенията в ресторантите.