Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Сметната палата: Партиите с по-малко дарители, но по-големи суми

Парите

Сметната палата: Партиите с по-малко дарители, но по-големи суми

Сметната палата: Партиите с по-малко дарители, но по-големи суми - Tribune.bg
Снимка:

До 29 декември партиите и коалициите, участвали в изборите за парламент и президент на 14 ноември, трябва да подадат отчетите си до Сметната палата, припомнят от ведомството. Единствено за участниците в балотажа на президентския вот срокът е до 6 януари.

Броят на дарителите намалява, но стойността на даренията нараства, сочат данните на Сметната палата.

През 2017 година даренията са били на стойност 1 400 000 лева от 2 160 дарители. На последните парламентарни избори на 14 ноември даренията са на стойност 1 830 000 от 737 дарители.

„Което означава, че дарителите са направили по-големи по размер дарения. Има дарения от порядъка на стотици хиляди лева“, каза в интервю за БНР председателят на ведомството Цветан Цветков.

След последните законодателни промени бе отстранен таванът на даренията от 10 хиляди лева.

Сметната палата вече е готова с докладите си за изборите през април, но те първо трябва да бъдат връчени на партиите, след това публично оповестени. В ход е работата по останалите кампании през отминаващата година.

Формата за въздействие на съвременната сметна палата не са санкциите, а препоръките, коментира Цветан Цветков пред БНР.

За да има независимост, трябва да се промени Законът за публичните финанси и Сметната палата да има самостоятелен бюджет, смята Цветков.

В момента бюджетът на институцията се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Министерството на финансите е сред одитираните от Сметната палата институции и се получава грубо нарушаване на международните принципи и стандарти, изтъкна той.

Един от интересните одити, извършени през тази година от Сметната палата, е на търговските дружества в ресора на икономическото министерство - включително Държавната консолидационна компания и Българската банка за развитие.

„Общият извод е, че контролът на министъра е много ограничен и занижен. На практика той се свежда до това да назначава ръководството на тези дружества, управителните и контролните органи. Другата форма на контрол – чрез одобряване на бизнес програми, които трябва да съдържат конкретни показатели като печалба, рентабилност, производителност, брой заети работни места, размер на инвестициите, няма утвърдени такива бизнес програми, поради което няма и ефективен контрол върху тяхната дейност“, подчерта Цветан Цветков.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети