Социалната комисия остави на правителството да определи минималната заплата за догодина

Депутатите от парламентарната социална комисия оставиха на правителството да определи размера на минималната работна заплата за 2023 година. По предложение на ГЕРБ-СДС отпадна текста от приетия на първо четене проект за промени в Кодекса на труда, който предвиждаше Министерски съвет да определи минималната заплата за догодина, като тя не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца или 850 лева.

В комисията беше прието и предложението на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната” в закона да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“, но не приеха дефиниция за него.

Деница Сачева от ГЕРБ-СДС коментира, че брутната минимална работна заплата включва в себе си всички постоянни плащания, които се дават от работодателя, като извън тази брутна минимална работна заплата могат да бъдат договаряни и допълнителни социални придобивки. Тя посочи, че в понятието влиза и клас прослужено време.

Според Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната” е важно минималната работна заплата да се определя като брутна като предвид целта минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната, която се също се изчислява от НСИ като брутна.

По думите на Васил Велев от АИКБ минималната работна заплата ръстът на инфлацията от началото на 2019 година досега е 27%, колкото е и скокът на МРЗ.

„За следващата година прогнозите са за около 7% средногодишна инфлация, което означава, че минималната заплата трябва да стане 760 лева, за да покрием бъдещите инфлационни процеси. Трябва да се гледа и производителността на труда, която е нараснала с 1,7 пъти за миналата година. В момента минималната заплата в България е най-висока в ЕС спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, като сме в топ 3 по ръст”, изказа контрааргументите си той. Велев изтъкна още и друг ефект от административното повишаване на възнагражденията - в много региони МРЗ се доближава до средната заплата, което пък резултира в загуба на мотивация на хората, работещи по-квалифициран труд.

След края на комисията лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече решението абсурд.  „Първо - от 1-ви септември догодина Министерски съвет да определя минималната заплата за 2024 г. Вторият абсурд - вкараха в минималната заплата думата “брутна“ минимална заплата. Това означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лв.“, коментира тя пред медиите.

Лидерът на БСП обясни, че в минимална брутна заплата от 850 лв. влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. „Всичко това досега се заплащаше над заплатата, а сега влиза вътре. ПП премахнаха клас прослужено време, сега да излязат и да го обяснят на хората“, изтъкна тя и определи това като безхаберие.

„Ние ги призовахме няколко пъти да оттеглят тези безумни предложения. Всичко, което направихме дотук, замина в канала“, заяви лидерът на левицата и допълни: „Те сега да носят отговорност и да се знае от българските граждани кой какво е направил. Не всички депутати ощетиха народа“, коментира Нинова и уточни: „Нашето предложение беше ясно, кристално и чисто - 50% от средната работна заплата става минимална. Другите доплащания са над това и предложението да влезе в сила от 1-ви януари 2023 г.“