Споразумението със САЩ за АЕЦ „Козлодуй“ беше подписано, но в София, а не при пътешествието във Вашингтон

България и САЩ подписаха междуправителствено Споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и ядрената програма за граждански цели на България. Това се случи на официална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет на Република България на 12.02.2024 г.

Споразумението беше подписано от министъра на енергетиката Румен Радев и Андрю Лайт, помощник секретар по международните въпроси в Министерството на енергетиката на САЩ. Документът се подписва в изпълнение на решение на Народното събрание от януари 2023 г. за провеждане на преговори и сключване на междуправителствено споразумение между България и САЩ за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000.

Споразумението е базирано на общия ангажимент за постигане на най-високите съвременни стандарти за ядрена безопасност, сигурност, ядрени гаранции и неразпространение. То цели отговорно използване на ядрената енергия за насърчаване на енергийната сигурност, задоволяване на нуждите от чиста енергия и задълбочаване на двустранните стратегически отношения. Споразумението включва както конкретно сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, така и снабдяване с ядрено гориво, управление на отпадъците, системи за управление на качеството, обучение и обмен на кадри и знания, правна уредба и т.н.

В изказването си министър Радев подчерта важността на подписаното междуправителствено споразумение, което затвърждава ангажимента на двете страни за стратегическо ядрено партньорство. Той подчерта, че България е държава с почти половинвековен опит в сигурното и надеждно управление на ядрени реактори, със сериозни традиции в научната и образователната област, а САЩ са страна, която е лидер в ядрените технологии, безопасността, сигурността и неразпространението.

 „С това споразумение ние работим активно за постигането на общата ни цел за по-безопасно, по-чисто и по-устойчиво бъдеще. При това осигурявайки достъпна и сигурна енергия. Заедно със създаването на хиляди нови работни места и възможности за работа, обучение и икономически растеж не само за региона на Северозападна България, а и за цялата страна“, каза още министър Радев.

Андрю Лайт, помощник-секретарят по международните въпроси в министерството на енергетиката на САЩ, заяви, че днешното събитие е важен крайъгълен камък в развитието на стратегическото партньорство между САЩ и България. „Ратификацията на това Споразумение ще играе жизненоважна роля за насърчаване на сигурността и декарбонизацията не само на българския, но и на европейския енергиен сектор и ще подкрепи усилията на България да засили всички аспекти на ядрената си програма за граждански цели, включително ядрената безопасност и сигурност, доставката на ядрено гориво и регулаторната рамка“, заяви още той.

Двете страни се ангажират да си сътрудничат пряко при консултациите и обмена на експертен и технически принос по отношение на ядрената програма за граждански цели на Република България, идентифицирането на потенциално финансиране на Проекта за нови ядрени мощности, проучване на разработването и внедряването на иновативни ядрени технологии, развитието на експертен опит в управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Споразумението обхваща и сътрудничество по регулаторните въпроси, базирано на подписаното в края на миналата година Споразумение между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Комисията за ядрено регулиране на Съединените щати за обмен на техническа информация и сътрудничество, лабораторен и университетски обмен, обучение и обмен на персонал, разработване на веригата на доставки, научноизследователска и развойна дейност.

България и САЩ създават Управителен комитет, който да координира и управлява съвместните дейности по сключеното споразумение. Документът не създава никакви финансови права или задължения за страните.

За България ядрената енергетика има важна роля при гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, осигуряването на енергия на достъпни цени и преминаването към нисковъглеродна икономика.