Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Сред страните на Балканите заплатите в България са с най-висок ръст

Парите

Сред страните на Балканите заплатите в България са с най-висок ръст

Сред страните на Балканите заплатите в България са с най-висок ръст - Tribune.bg
Снимка:

Средната у нас се изравни с тази в Румъния

Половин година след като сръбският президент Александър Вучич заяви, че заплатите в неговата родина са надминали българските и румънските, това все още не се е случило, показа проверка на „24 часа”.

Според данните на самата сръбска статистика към края на 2018 г. средната заплата в Сърбия е била 72 350 динара, което прави 613 евро. Това е с 3 евро по-малко от средната в България към декември 2018 г., която според българския Национален статистически институт тогава е била 1205 лв., т.е. 616 евро.

Апломбът в изказването на Вучич бе по-скоро в това, че откакто той е президент, заплатите в западната ни съседка са се увеличили с по-високи темпове, отколкото в другите държави от Балканите. Но това също не е вярно. Самият Вучич заяви, че през 2002 г. средната заплата в Сърбия е била 146 евро. Това прави 319% нарастване до сегашната.

За същото време средната заплата в България е нараснала от 224 лв. до 1205 лв., което прави 437%.

На Балканите е трудно да се установи в коя държава има по-висок ръст на заплатите, защото статистиките им не отиват достатъчно назад във времето. Ако се направи сравнение с държавите, чиито територии са изцяло на Балканите (България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Северна Македония, Черна гора - бел. ред.), то по средна заплата ни бият Гърция и Черна гора.

Гръцката статистика от февруари 2018 г. не публикува абсолютната стойност на заплатите. Откакто изпадна в криза, в южната ни съседка заплатите намаляват, но все още продължават да са най-високи. Последните публикувани данни показват, че средната заплата е била 1060 евро през февруари 2018 г.

Косово е сред страните с най-ниски заплати на Балканите. За тази година например минималната заплата е около 250 евро. Средната в Босна и Херцеговина е 444 евро, а минималната - 208 евро.

Средната заплата в Черна гора е 766 евро. В шест общини заплатите са по-високи от средната за страната. Но минималната е най-ниска в региона - 193 евро. Профсъюзите се опитват да договорят увеличение и да стане 50% от средната заплата.

В други две държави на Балканите - Албания и Северна Македония, средните заплати също растат, но продължават да са по-ниски от българските. Според албанския Instat средната заплата в края на 2018 г. е била 52 312 албански леки, което прави 424 евро, отбелязвайки 3,4% ръст на годишна база.

Според македонския Държавен завод за статистика по същото време ръстът на средната заплата в Република Северна Македония е бил дори още по-висок - 4,5% на годишна база. Но става дума за 24 192 денара, т.е. 392 евро.

Ако сравнението се разшири и с държави, част от територията на които се намира на Балканския полуостров, тук попадат освен Сърбия и Румъния, Хърватия, Словения и Турция.

В Румъния, с която най-често се сравнява България, Institutul National de Statistica съобщава, че средната работна заплата е достигнала 616 евро.

В Хърватия обаче тя е по-висока - близо 870 евро, а минималната е 505 евро преди данъци. Словения се доближава до Гърция със средна нетна заплата от 1077 евро според данни от средата на миналата година.

Турският статистически институт е спрял да публикува размера на средната работна заплата през 2014 г. Но от последното решение на турското правителство, с което определя заплатите на държавните служители, се вижда, че чиновник от началото на 2019 г. взема 3749 нови турски лири, което в момента прави 565 евро. А редови полицай - 5339 лири, т.е. 805 евро.

Проблемът в Турция е, че има голяма обезценка на валутата - с над 20% за миналата година, а също и 20,1% инфлация на годишна база. При тези ръстове, каквито и увеличения да се правят на заплатите в национална валута, тяхната реална стойност се вдига незначително, а може дори да пада.

В България сме свикнали да смятаме, че в IT сектора средното заплащане е най-високо, но не навсякъде на Балканите е така. У нас през декември 2018 г. в този бранш са получавали средно 2719 лв., което е 1390 евро, а в Сърбия - 923 евро. Там най-високото заплащане се получава в минния сектор - 983 евро.

В Албания най-много получават финансистите и застрахователите - 891 евро месечно (в България - 973 евро). В Албания IT секторът е на второ място със средна заплата 640 евро, а на трето - публичната администрация с 502 евро.

В Турция има огромни разлики в заплащането и по региони, и по професии. Извън Истанбул, Анкара, Измир и Анталия заплатите в частния сектор често са два пъти по-ниски, отколкото в тези 4 града.

В обществения сектор лекарите в турските държавни болници получават от началото на годината 7270 лири (1097 евро). Това е с 600 евро по-ниско от заплатата на генерален директор на държавно предприятие и с около 500 евро по-малко от професорската заплата.

България определено е на дъното, ако се подредят страните - членки на ЕС, и нашите съседи по размера на административно определяната минимална работна заплата. В момента тя е 560 лв. месечно, или 286 евро. Но ако съпоставим цените, се вижда, че дори в сравнение със съседите ни на Балканите с тези пари се купуват повече стоки.

В Румъния гарантираното минимално заплащане е 447 евро за всички, с изключение на специалистите с висше образование и минимум 1 година стаж по специалността - за тях е 505 евро.

Но в северната ни съседка нивото на цените е 52% от средноевропейското, докато в България е 48%. В Румъния по-евтина, отколкото у нас, е само храната, но облеклата, електрониката и транспортните разходи са по-високи. А също така и цените на апартаментите са с 20% по-скъпи, наемите също са по-високи.

В Гърция минималното заплащане е 586 евро месечно, а преди кризата беше 751 евро. Но там и средното равнище на цените е почти два пъти по-високо, отколкото у нас и достига 84% от средното за ЕС.

В Турция от началото на 2019 г. минималната заплата е 2020 турски лири, т.е. 304 евро. Тя е много по-висока от тази преди една година, когато беше 1404 лири. Но тогава те се равняваха на 377 евро, т.е. стойността им е намаляла. След началото на 2019 г. валутният курс постепенно се стабилизира, но турците ще трябва да получават не 2020, а 3159 лири, за да изравнят в евро минималната си заплата с тази отпреди две-три години.

Средното равнище на цените в Турция е 53% от европейското, ако изключим обаче транспортните разходи и донякъде електрониката и алкохола, които са почти двойно по-скъпи, отколкото у нас.

Минималната заплата в Сърбия в момента е 308 евро. През 2002 г., когато е въведена за първи път, е била 84 евро. В Сърбия равнището на цените е почти колкото в Румъния, т.е. е по-високо от България, а потребителската електроника е дори два пъти по-скъпа, отколкото у нас. По-евтини, отколкото в България са само алкохолът и храната.

Македония е единствената държава на континента с по-ниска минимална заплата, отколкото българската. Тя е 196 евро. Там средното равнище на цените е сходно с това у нас, но докато алкохолът, храната и цените в ресторантите са по-ниски от българските, това не се отнася за потребителската електроника.


Последвайте ни в Google News

 

Етикети пари, заплати, ръст

Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.