Сушата и пониженото ниво на р. Дунав нанасят сериозен икономически удар върху Северна България

Продължителните горещини и драстичното понижение на нивото на река Дунав в българския участък поставят под сериозен натиск икономиката на целия Северен регион. Критично плитката река не само блокира речния транспорт, но и причинява дълбока почвена суша, която прегаря посевите в крайдунавските низини и заплашва земеделските производители от фалит. 

Земеделските стопани в дунавските области – от Видин и Монтана през Враца, Плевен и Русе до Силистра – отчитат драстични загуби в добивите. Комбинацията от липса на валежи и екстремно високи температури нанесе тежък удар върху пролетните култури като царевица и слънчоглед. 

Особено критична е ситуацията с напояването. Ниските нива на река Дунав водят до отдръпване на водата от бреговите ивици, което затруднява или прави напълно невъзможно функционирането на много от помпените станции край реката. Земеделците, инвестирали в поливни системи, са принудени да спират съоръженията.  

Ниските добиви, съчетани с високите цени на горивата, торовете и препаратите, изправят много от зърнопроизводителите в региона пред фалити или сериозна ликвидна криза. Отделен е въпросът, че част от земеделците очакват доставки на торове по реката, а заради почти спряното корабоплаване това е невъзможно. Част и от фермерите пък изнасят продукцията си по реката, а липсата на яснота кога ще бъде възстановено плаването по нея, ги обрича на фалити.

Финансовите затруднения на арендаторите вече оказват пряко влияние върху пазара на земеделска земя и размера на плащаните ренти. 

През последните години землищата по поречието на Дунав и в Добруджа бяха сред най-скъпите в страната, а миналогодишните ренти достигнаха нива от 70 до над 100 лв. на декар. 

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи и браншовите организации на зърнопроизводителите отчитат трайна тенденция към ограничаване и "охлаждане" на рентите. В много райони на Северна България арендаторите преразглеждат условията и предлагат по-ниски рентни плащания, за да балансират загубите. 
Земеделските производители настояват за адаптиране на рентите спрямо реалните добиви и климатичните реалности, заявявайки, че изплащането на "златни ренти" при засушаване е икономически неосъществимо. На този фон собствениците на земи – за много от които рентата е ключов доход – са изправени пред свиване на приходите с 10% до 25% в зависимост от конкретното землище. 
Арендаторите масово избягват да поемат ангажименти за високи фиксирани суми в пари и все по-често обвързват договорите с гъвкави клаузи, зависими от средния добив за годината.

Ниското ниво на главната река води до пресъхване на кладенци и сондажи в крайдунавските села и води до режим на водата в редица населени места. Местните власти вече планират проверки на това как домакинствата ползват водата от кладенците си. А поддържането на водния баланс във влажните зони и резервати като "Сребърна" изисква извънредни мерки по принудително прехвърляне на  вода от реката, за да се предотврати пълното пресъхване и унищожаване на биоразнообразието.