Световната икономика не се представя толкова зле, колкото се опасявахме

Световната икономика се представя по-добре от очакваното, въпреки че е изправена пред продължителна несигурност и незадоволителни перспективи за растеж в средносрочен план, заяви ръководителката на МВФ днес.

Световната икономика се развива „по-добре от очакваното, но по-зле от необходимото“, каза във Вашингтон изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от АФП.

Тя добави, че Фондът сега очаква глобалният растеж да се забави „само леко през тази и следващата година“, подкрепен от по-добри от очакваното условия в САЩ и в някои други развити, нововъзникващи пазари и развиващи се страни.

Изявлението на Георгиева дойде преди срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки в Световната банка и МВФ във Вашингтон следващата седмица.

Търговията вероятно отново ще доминира дневния ред на годишните срещи, след решението на американския президент Доналд Тръмп по-рано тази година да наложи мащабни мита срещу много страни.

„Всички признаци сочат, че световната икономика като цяло е устояла на острите напрежения от множество сътресения“, посочи Георгиева, посочвайки „подобрените фундаментални политики“, адаптивността на частния сектор, по-ниските от очакваните тарифи и благоприятните финансови условия.

„Светът избегна ескалация на търговска война – засега“, добави тя.

Тя отбеляза, че митата на САЩ са спаднали от 23% през април до 17,5% днес, което все пак остава „далеч над“ останалата част от света.

Но, предупреди тя, пълният ефект от тези мита „все още предстои да се прояви“, добавяйки, че устойчивостта на световната икономика все още не е „напълно изпитана“.

На този фон Фондът все още очаква глобалният растеж да остане на ниво от около 3% в средносрочен план, в съответствие с предишните прогнози – под средните 3,7%, наблюдавани преди пандемията от Ковид-19.

За да стимулира слабите перспективи за растеж, Георгиева призова страните да действат бързо, за да повишат „трайно“ производството, да възстановят фискалните буфери и да се справят с „прекомерните“ търговски дисбаланси.

Препоръките на Фонда към политиците се различават в зависимост от региона, като Азия е призована да задълбочи вътрешната си търговия и да укрепи сектора на услугите и достъпа до финансиране.

Ако това се направи правилно, в дългосрочен план икономическият продукт може да се повиши с до 1,8%, каза тя.

На африканския континент Георгиева призова страните да насърчават „благоприятни за бизнеса реформи“ и да продължат усилията си за изграждане на континентална зона за свободна търговия, която, според нея, би могла да повиши реалния им БВП на глава от населението с „над 10%“.

Георгиева запази най-острата си критика за Европа, която се бори с икономическия растеж през последните години, в ярък контраст със Съединените щати.

За да се повиши конкуренцията в блока, Георгиева призова Европейския съюз да назначи нов „цар на единния пазар“, който да води реформите – ход, който би опростил структурата на ЕС и би консолидирал властта за извършване на необходимите промени.

Тези промени включват стъпки за задълбочаване на интеграцията на единния пазар на ЕС във финансовите услуги и енергетиката.

„Завършете проекта си и наваксайте динамиката на частния сектор в САЩ“, препоръча тя.

По отношение на най-голямата икономика в света Георгиева призова администрацията на Тръмп да се заеме с федералния дефицит на страната и да предприеме мерки за стимулиране на спестяванията на домакинствата.

А по отношение на Китай, втората по големина икономика в света, Георгиева повтори призивите на МВФ за фискални реформи, които да стимулират частното потребление и да намалят зависимостта от индустриалната политика за стимулиране на растежа.