Търгът за капацитета на Вертикалния газов коридор засега не оправдава инвестициите

Инвестициите от около 320 млн. евро в разширението на капацитета на българската газопреносна мрежа като част от Вертикалния газов коридор засега не се оправдават. Това става ясно от резултатите в проведения на 6 юли 2026 г. от "Бултаргрансгаз" търг за резервиране на годишни капацитети за следващите две газови години на входната точка на мрежата ни на гръцко-българската граница – Кулата/Сидирокастро и изходната на българо-румънската - Негру вода 1/Кардам.

Реално се оказва, че макар и количествата за внасяне през първата точка за 2026/2027 г. да са нараснали двойно спрямо предходния период, те са с една трета по-малко от стария възможен обем на връзката. Не особено по-различно е положението за 2027/2028 г., което показва, че интересът напълно се е вмествал в досегашния капацитет. Едва за 2028/2029 година резервираният капацитет надхвърля обемите от преди вдигането на мощността на Кулата/Сидирокастро.

Освен това, макар от българския газов оператор да твърдяха първоначално, че трасето на Вертикалния газов коридор ще бъде въведено в експлоатация за газовата година от 1 октомври 2026 г., това ще стане само за Кулата/Сидирокастро, но не и за Негру вода 1/Кардам. Тази връзка ще заработи с повишен капацитет от октомври 2027 г.

Обявеното намерение на "Булгартрансгаз" (БТГ) бе за вдигане обема на връзката с Гърция от предишните 66.6 ГВтч дневно на 102 ГВ. На проведения търг на платформата RBP за годишен капацитет от Вертикалния газов коридор обаче дружеството, след като е заделило задължителен резерв от 10 процента за краткосрочни продукти в следващите пет газови години и 20% за последващите 10 газови години, е предложило за периода октомври 2026 – края на септември 2029 г. доста по-малки обеми от спряганите.

От дружеството заявиха в отговор на въпроси на Mediapool че на платформата RBP на 6 юли 2026 г. са предложили:

• За газова година 2026/2027 годишни капацитетни продукти за близо 58.5 ГВтч дневно, от които са резервирави близо 21.9 ГВтч или 37.4 на сто от оферираните обеми.
• За газова година 2027/2028 са предложени като годишни капацитетни продукти малко над 67 ГВтч, а са запазени 22 ГВтч или 32.8%.
• За газова година 2028/2029 са пуснати годишни капацитетни продукти за 86.8 ГВтч на ден, резевирани са малко над 41.7 ГВтч (40.1% от предложеното.

За сравнение на същия такъв търг преди година за вход към мрежата на "Булгартрансгаз" на Кулата/Сидирокастро за газова година 2025/2026 са обявени малко повече от 30.2 ГВтч дневно, а са резервирани 10 ГВтч или 33% от предложеното.

Действително сега е запазен двойно повече капацитет, а за след две години – четворно, но пак е доста под възможностите, увеличени с няколкостотин милионната инвестиция.

Според предоставените от БТГ данни миналата година капацитетът на гръцко-българската граница е бил запазен от двама ползватели. С един повече са резервирали сега капацитет за 2026/2027. За 2027/2028 те отново са двама и отново трима за газова година 2028/2029. Дружеството отбелязва още, че са били резервирани годишни капацитетни продукти до газова година 2040/2041, но не посочва какви са следващите обеми.

Интересен елемент е търгът за годишен капацитет за Негру вода 1/Кардам на границата с Румъния, проведен на 6 юли 2026 г. Увеличен със 137 ГВтч дневно от сегашния обем до близо 296.8 ГВтч е предложен за по-следващата газова година – 2027/2028 и след това. "Булгартрансгаз" не дава конкретни числа за резервираните капацитети.

Дружеството твърди също така, че договорите с изпълнителите на трите лота от разширението на газопреносната мрежа се изпълняват в срок. Предишните заявления на "Булгартрансгаз" бяха, че проектът ще бъде напълно завършен до есента на тази година. Каква ще е реализацията на останалите свободни обеми по трасето в по-краткосрочните търгове предстои да се види. Не е ясно и каква част от капацитета може да бъде усвоен от потенциална сделка за дългосрочен транзит през България за Украйна, каквото намерение обяви правителството.

Засега нещата са по-добре от преди, но далеч от очакванията, заради които се реализира проектът.