Тревожни данни за България: Над 30% от безработните напускат пазара на труда

Пазарът на труда в България показва тревожна особеност, която общото равнище на безработицата трудно може да улови. Докато в Европейския съюз все по-голяма част от безработните успяват да преминат към заетост, у нас значителен дял от тях напускат самия пазар на труда, съобщава БГНЕС.

Именно тази динамика, а не единствено равнището на безработицата, очертава един от по-дълбоките проблеми пред българския трудов пазар.

Според последните данни на Евростат от всички безработни в ЕС през 2024 г. 36,3% са преминали към заетост през 2025 г., 37,4% са останали безработни, а 26,3% са излезли извън работната сила.

Така на европейско равнище преминаването от безработица към заетост е по-често, отколкото отпадането от работната сила, макар между отделните държави да има сериозни различия.

България се откроява в негативна посока. Над 30% от безработните през 2024 г. са преминали извън работната сила през 2025 г. Страната е сред трите държави в ЕС с най-висок дял на този преход заедно с Италия и Словения.

Това очертава съществено отклонение от общата европейска картина – вместо безработицата да приключва предимно с намиране на работа, при значителна част от българите резултатът е напускане на пазара на труда.

Контрастът с някои от водещите европейски пазари е сериозен. В Дания и Нидерландия поне половината от хората, които са били безработни през 2024 г., са намерили работа през 2025 г. В Румъния, Италия и Гърция този дял е под 20%.

България се намира между тези крайности, но специфичният проблем за страната е високият дял на хората, които нито преминават към заетост, нито остават сред активно търсещите работа.

Този показател е особено важен на фона на демографското свиване в България, което ограничава предлагането на работна сила. Всеки преход от безработица към неактивност намалява непосредствения резерв от хора, които биха могли да се включат в заетостта.

Причините могат да бъдат различни – от обезкуражаване и отказ от активно търсене на работа до пенсиониране и други обстоятелства.

Данните показват още един проблем – ниската мобилност на българския трудов пазар. През 2025 г. вероятността зает човек в България да смени работата си между две последователни наблюдения е била около 1%. За сравнение, в Дания и Нидерландия тя достига 5%.

Това показва, че ниското равнище на безработица само по себе си не е достатъчно, за да се направи заключение, че състоянието на трудовия пазар е благоприятно.

Данните за движението между заетост, безработица и икономическа неактивност очертават по-сложна картина. Един от структурните проблеми за България остава превръщането на безработицата в устойчива заетост и връщането на хората извън работната сила обратно на пазара на труда.