Туристическа асоциация: Диференцираната ставка от 9% ДДС да остане постоянна и да важи за целия сектор

Асоциацията на специализираните експерти в туристическата индустрия изпрати писмо до парламентарните комисии по туризъм и бюджет и финанси, в което аргументира запазването на 9% ДДС за заведенията за хранене и развлечения:

Българският туризъм допринася между 13 и 15 на сто от БВП и всички правителства от последните години го обявяват за приоритет. Галопиращата инфлация, една от най-високите в ЕС (над 19% за България), същественото и многократно повишавани цени на ток, газ, пелети, вода, логистика, храна и напитки, бушуващата повече от две години Ковид 19 пандемия, продължаващатавойна в Украйна, същественият спад на туристическите пътувания като цяло, нулевите посещения на туристи от основни генериращи туристически пазари (Русия, Беларус), както и общото свиване на потреблението сред населението поставиха в критично състояние оцеляването на българския туризъм – по-конкретно малкия и среден туристически бизнес.

Експертите отчитат, че заради пандемичната криза и все още неовладяна силна инфлация има съществен процент от фалити в сферата на туристическия бизнес и до 40-50% загуба от оборота на заведенията.

Поредица от здравни, икономически и политически кризи рефлектират изключително негативно върху сектора.

Разумните и радикални решения в помощ на бизнеса, каквото е намаляване на ДДС за заведенията, е изключително важно за неговото оцеляване,

Презумцията за подпомагане на сектора Туризъм от държавата през най-критичните кризисни периоди чрез мярката „намаляване на ДДС от 20% на 9%“ на практика оказа своето положително влияние да се запазят много от малките туристически предприятия, хотели, ресторанти, туристически агенции и др., да не фалират и да не съкратят персонала си.

Защо Асоциацията на специализираните експерти в туристическата индустрия е против връщане на 20% ДДС и е за постоянно оставане на 9%? .

1. Според анализи на Министерство на финансите за 2021 и прогнозни за 2022, имаме нараствания на приходите в държавния бюджет поради ръст на брутния вътрешен продукт /БВП/, завишен износ за контрагенти в ЕС и инфлация с общо повишаване на цените за стоки и услуги. Всичко това води до увеличени данъчни приходи в държавния бюджет, т.е. непостъпилите близо 100 млн.лв. от намалено ДДС в туристически сектор лесно могат да се компенсират от увеличените приходи в държ. бюджет. Анализите показват, че при 9% ДДС чувствително са се повишили осигуровките, данък печалба, заплати, т.е. по-ниското ДДС реализира повече постъпления.

2.Минималният осигурителен праг за квалифицираните работещи в бранша е 800 лева, което означава, че при по-ниско ДДС минималният ОП е по-висок.

3. Социалният аспект – в туристическата индустрия, респективно хотели, ресторанти, туристически агенции и др., пряко и косвено са заети над 320 хил. обслужващ персонал, предвид специфичната дейност на предлаганите туристически услуги.

4. Чрез сезонния ваканционен туризъм в България – зимен и летен, имаме ниско ниво на безработицата на трудовия пазар.

5. Намаляването на ДДС за туристическата индустрия не бива да се счита като мярка за намаляване на цената на туристическия пакет (продукт, услуга) . Тя спомага борбата на сектора срещу „сивата икономика“ и служи за изсветляване, за стимулиране на бизнеса.

6. За излизане от тази световна и безпрецедентна криза, поразила изключително тежко туристическия бизнес, всички страни от Европейския съюз широко прилагат диференцирани ставки по ДДС и редица финансови облекчения за бранша, ясно разбирайки изключителното значение от запазване жизнеността на сектора, на неговата конкурентоспособност и стабилност.

В почти цяла Европа ДДС-то за туризма е по-ниско от основната ставка, тъй като има много висока добавена стойност, която идва основно от високите разходи за труд. От една страна се създават много работни места, които носят допълнителни приходи в хазната под формата на данъци и осигуровки, от друга се привлича много външен капитал, който носят чуждите туристи, от трета страна от разходите за труд не се приспада ДДС, което прави ставката несъразмерно висока, ако не е редуцирана от основната такава за страната.

7. Високият процент на ДДС и високите нива на труда изяждат принадената стойност. За огромна част от данъчно задължените субекти, като малките и средни фирми и търговски обекти, това е фатално и те се оказват пред избора да фалират и затворят или да преминат в сивия сектор. Бясно препускащи цени, вследствие на инфлацията, тотално разминават нивото на допустимите цени и на потребителското търсене. В тези условия повишаването на ДДС ще доведе до изключително сериозни последствия за сектора и до тотален отлив на клиенти и фалити на заведения.

8. Мярката се превръща от временна в постоянна и се препотвърждава от всички европейски страни. Нещо повече! Дават се още допълнителни улеснения, финансови помощи и нови намаления, включително от нашите преки конкуренти в областта на туризма и индустрията на гостоприемството в ЕС и на Балканите:

♦ Австрия – 10% ДДС, Румъния – 5и9%, Гърция – 6и13 %, Кипър – 9 %, Хърватия 13 %, Белгия – 6и12%, Испания – 4и10%,Ирландия – 4,8и13,5%, Великобритания – 5%, Германия – 7%, Италия – 5и10%, Естония – 9%, Латвия – 5%, Литва – 5и9%, Малта – 5и7%, Чехия – 10и15% Люксембург – 3и8%, Полша – 5и8%, Словакия – 10%, Словения – 5и9%, Франция – 5,5 и10%, Финландия – 10%, Нидерландия – 9% и др.

9. Връщането на 20% ДДС за туризма ще оскъпи сериозно туристическият пакет и туристическите услуги, което ще превърне България в неконкурентна за туристическия пазар и отливът ще се почувства още в края на годината в зимните курортни центрове.Например Турция, в момента е с рекордно нисък курс на валутата си, респективно намалена покупателна способност, което ще се отрази негативно, особено на зимния ни туризъм.

Настоящият анализ не е обхватен и обширен, но е показателен и ако народните представители имат желание и политическа воля следва да подкрепят оставането на 9 % ставка на ДДС в туризма.

Взетите правилни и навременни икономически и политически решения, ще способстват за оцеляването на един от основните сектори на българската икономика.